петък, 27 май 2011 г.

Външността на мусюлманина



Относно въпроса за човешките дрехи и украса, Ислямът взима под внимание принципите на благоприличието, скромността, целомъдрието и мъжествеността.

Ислямът забранява всичко в обличането или украсата, което е несъвместимо с постигането, поддържането и развитието на тези качества. Строго са забранени материалите за обличане и маниерите, които могат да стимулират арогантност или
фалшива гордост, също така и украшенията, които могат да отслабят морала на човека или да навредят на неговата мъжественост. Човек трябва да се придържа към природата, която Аллах е избрал за него, и да се пази от всички неща, които вероятно
ще отслабят или засегнат неговия характер. Това е причината, поради която Ислямът забранява на мъжете да използват определени материали при обличането си, например
коприната и определени скъпоценни метали, например злато за украшение. Такива неща са подходящи само за женската природа. Красотата на мъжа не е в носенето на скъпоценни камъни или копринени дрехи, а във високия морал добрия нрав и правилното поведение. Когато Ислямът разрешава на жената да използва нещата, забранени за мъжа и подходящи само за женската природа, той не я разпуска, нито я оставя да скита без никакви ограничения. Разрешават є се нещата, които подхождат на нейната природа и в същото време е предпазена от всичко, което би навредило или засегнало нейната природа. Начинът, по който жените трябва да се обличат, разкрасяват и вървят, е много деликатен въпрос и Ислямът обръща специално внимание на него. Ислямската гледна точка по този въпрос се съсредоточава върху общото благополучие на жената. Ислямът съветва и мъжа, и жената особено да съхраняват и развиват достойнството и целомъдрието си, да се пазят от това да бъдат обект на безполезни клюки или порочни слухове и подозрителни догадки. Това наставление е съобщено в следните аяти от Корана:
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.

И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете н сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!
[24:30-31]
Ислямът е много чувствителен към начина на обличане и украсяване. Той много категорично разяснява, че и мъжът, и жената трябва да се придържат към присъщата им природа, за да запазят естествените си инстинкти и за да ги надарят със скромност и висок морал. Съгласно хадис, предаден от ал-Бухари, Пророкът Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Аллах проклина онези мъже, които се държат или постъпват като жени, и тези жени, които се държат или постъпват като мъже”.
Въпреки това трябва да се има предвид, че Ислямът не поставя ограничения за подходящите, отговарящи на благоприличето дрехи и украшенията. Всъщност Коранът нарича тези неща “украсата на Аллах”.
Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той сътвори за Своите раби и благата от препитанието?”. Кажи: “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през земния живот.”. Така разясняваме знаменията за хора знаещи.” [7:32]

петък, 20 май 2011 г.

Възпитанието на децата


               
 
С позволението на Аллах искам да ви насоча вниманието към  една от темите, която е изключително важна от религиозна гледна точка и има голямо значение, както за семейството така и  за обществото ни. А именно темата за възпитанието на децата или по- конкретно на какво трябва да обърнем внимание при възпитанието им и кое оказва влияние върху тях.Децата  представляват нашето бъдеще. И за това ние трябва да ги възпитаме както Исляма ни повелява-  според неговите правила и забрани. Отговорността за възпитанието на децата се пада върху родителите. Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела.
Всевишният
Аллах казва в Коран-и Керим:
О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.
Един известен учен  задава следния въпрос: “Възможно ли е да научиш някого да бъде добродетелен и ако е възможно това – как да го направиш?” Ето на този въпрос е необходимо родителите да имат отговор. Ние трябва  да сме наясно как трябва да възпитаваме дацата си. Аз ще се спра конкретно на три основни фактора, които изиграват водеща роля във възпитанието на нашите деца. Това са:
-          Училищната среда
-           Приятелското обкръжение
-           Семейната среда
Училищната среда оказва доста голямо влияние върху изграждането на личността и моралното поведение на подрастващите. Тази среда може да влияе и положително, и отрицателно.  Положително е нейното влияние, когато децата усвояват учебния материал,  научават нови полезни неща, а това помага за интелектуалното им развитие. Но тук изниква и въпроса дали аз като родител съблюдавам това интелектуалното израстване на детето ми. Проверявам ли дали си е написало домашното, дали си е  научило урока , ходя ли на родителските срещи, или просто тези неща не ме интересуват, тъй като имам по- важни работи и нямам достатъчно време за собствените си деца.  Освен това понякога има доста объркващи неща, които ги пише в учебниците и ние като родители сме длъжни да им обясним, че това не е правилно.
Например, когато ги учат, че човекът е произлязъл от маймуна – теорията на Чарлз Дарвин. В този случай родителите трябва да възпрепятстват това грешно становище.
От казаното до тук става ясно, че да оставим възпитанието на децата си изцяло на училището не е достатъчно  и неправилно.
Друга част от родителите оставят възпитанието на децата си на  хората от улицата.
Да разгледаме връзката между околната среда и възпитанието. Околната среда, като един от главните фактори за изграждане на личността, включва и възпитанието. Но всички виждаме какви са хората от улицата. Там има всичко – алкохол, наркотици, разврат и още много други.
Кой тогава трябва да възпитава децата?
Мястото, където децата получават възпитание, е семейството. Следователно от семейството зависи какви членове на обществото ще бъдат възпитани. Задавали ли сме си някога въпроса, защо обществото ни е толкова коварно и безскрупулно, без всякаква състрадателност и милосърдие? Отговорът, който може да се даде, е, че то е лишено от нравствено-етични ценности, които се научават предимно в семейството. Ето че възпитанието стои в основата на всичко.
Несъмнено най-голямата радост в семейството са децата. Но за да бъде истинска тази радост, е необходимо родителите със своята грижовност да дадат всичко от себе си за правилното им възпитание. Така и децата ще бъдат щастливи, и родителите спокойни, и ще са полезни за обществото ни. Затова родителите са отговорни пред Всевишния Аллах и имат задължението да възпитават децата си, както повелява религията. Това задължение се отнася предимно до майката, защото тя е тази, която е постоянно с децата си и трябва да им даде прекрасното възпитание. Естествено, същото задължение не отпада и от бащата. Той също има голяма отговорност и трябва да вземе отношение по възпитанието, както и да го контролира.
В Свещения Коран Всевишният Аллах казва по повод възпитанието на децата:
“Към онези, които вярват и тяхното потомство ги последва с вяра – ще присъединим към тях потомството им и не ще отнемем нищо от делата им. Всеки човек ще отговаря за делата си.” (ет-Тур, 52: 21)
От посочения айет се вижда колко е важно децата да се възпитават, както повелява ислямът. Затова, ако родителите възпитават децата си според нормите на Исляма,  Аллах ще присъедини потомството им към тях, без да отнема нищо от делата им.
В друг айет Всевишният Аллах казва:
 “И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!” (ел-Енфал, 8: 2
Тук се подчертава, че както имотите са изпитание за хората, така и децата са дарени от Великия Аллах за изпитание, защото те също са голямо богатство. Ако родителите възпитат децата си правилно, те ще получат огромна награда от Създателя си, и обратно – ако не обръщат необходимото внимание, за да възпитат добре децата си, те ще носят отговорност за това. Аллах е поверил децата на родителите и те трябва да ги опазят чисти, както Той им ги е дал.
Но има и друга ситуация – когато родителите са възпитали децата си правилно и после, ако те самите се отклонят от правилния път под влиянието на някои други фактори и тръгнат по грешния път, тогава децата ще бъдат отговорни за самите себе си.
Във връзка с възпитанието ще споменем и следния хадис:
Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Хз. Мухаммед (с.а.с.) е казал следното:
“Бъдете бдителни! Несъмнено, земният живот няма стойност. Стоката и имуществото на земята също нямат стойност, с изключение на споменаването на Аллах и нещата, които приближават към Него, поучаващия и поучавания.” (Тирмизи, Ибни Мадже)
От хадиса се разбира обезценяването на светските неща с изключение на правенето на зикир, т. е. споменаването на Аллах и извършването на дела, приближаващи към Него, след което се споменава “поучаващия”, което има смисъл на “възпитаващ”, и “поучавания” със смисъл на “възпитаник”. Това са нещата, които Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) определя като стойностни на земята.
Нека обърнем още по- голямо внимание на най- ценното ни в жовота – нашите деца. Не само да ги храним и обличаме но и да ги възпитаме както Исляма изисква от нас. Да им помага ме, да ги наставлява ме, да ги поправя ме да искам от Аллах да ги закриля и напътства по пътя на Исляма. Да отреди най- доброто както за всички хора ,така и за тях. Аллах да се смили над всички ни и да ни опрости грешките .


вторник, 17 май 2011 г.

Нима вече си преминал моста Сират?



Хасан ал-Басри бил един от видните учени на своето време.Той често мислел за смъртта и за наказанието в Огъня. Веднъж, както се разхождал, видял един младеж, който се смеел високо.Попитал го:
-Младежо, нима вече си преминал моста Сират и знаеш дали си в Дженнет или Джехеннем?-Младежът отговорил:
-Не.
-Тогава защо се смееш толкова много?!
След онзи ден никой вече не видял младежа да се смее...

Минават часове, може би дори дни, които прекарваме в смях и шеги... Може би и ние като момчето от разказа сме забравили Отвъдния живот... Сахабите цял ден вършели добри дела, а нощем плачели.Докато ние...? Ние по цял ден вършим грехове и вечерта се смеем...


Пратеникът (САС) казва:
"Аз виждам онова, което вие не виждате.Небето пъшка и с право пъшка.На него няма място колкото дори за четири пръста,без там да седи ангел, положил чело в суджуд пред Аллах. Кълна се в Аллах, ако знаете онова, което аз знам,малко ще се смеете, много ще плачете и не ще се наслаждавате на жените в постелите,и ще излезете по пътищата, молейки за приют при Всевишния Аллах" (Тирмизи)





сряда, 11 май 2011 г.

Мъдростта зад сътворението на Шайтана




Имам ибн ал – Кайим събира някои от големите мъдрости зад сътворяването на Шайтана в своята книга „Шифа ал-Галийл“. Той пише: „В сътворението на Иблис и неговата войска има мъдрост, чиито тънкости не могат да бъдат обхванати от никого, освен от Аллах.“  Малка част от причините, които споменава, са посочени накратко по – долу:

А) Рабите на Аллах усъвършенстват своето подчинение към Него борейки се срещу Шайтана и по този начин достигат възвишени степени на набожност, които не биха могли да бъдат постигнати без съществуването на Шайтана.

Б) Рабите на Аллах увеличават своята такуа (богобоязън) след като станат свидетели на падението на Шайтана – от това да бъде сред меляикетата към това да бъде Шайтан – отхвърлен и прокуден.
В) Урок. Бащите на двете – човечеството и джиновете – били изпитани. Единия от тях – Иблис – бил прекалено горделив и отказал да следва заповедите на Аллах. Той се изправил пред унижението и позора, бил изхвърлен от Дженнета и обречен да бъде от обитателите на Джехеннем. По този начин станал урок за тези, които проявяват високомерие и упорстват в греха. 
От друга страна, Адем станал пример за тези, които се покайват и се завръщат при Аллах, след като са извършили грях.

Г) Шайтана е изпитание за рабите на Аллах

Д) Проява на способността и властта на Аллах да сътворява противоположности като например: небеса и земя; светлина и мрак; Дженнет и Джехеннем; вода и огън; жега и студ; добро и зло; Джибрил и другите меляикета в сравнение с Иблис и другите шайтани.

Е) Добротата на дадено нещо може да бъде показана само чрез представяне на неговата противоположност. Ако я нямаше грозотата, нямаше да можем да оценим стойността на красотата; ако я нямаше бедността, нямаше да можем да оценим стойността на богатството.

Ж) Снизходителността и търпението на Аллах.  Аллах обича да проявява Своята снизходителност, търпение и отмереност (липса на прибързаност), безкрайната Си милост и великодушие. Това изисква сътворяването на някого, който ще Го гневи. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам ни е известил: „ Ако вие не грешахте, Аллах щеше да ви накара да изчезнете и щеше да доведе на ваше място хора, които грешат и търсят Неговата прошка, така че Той да им прощава.“ (Муслим)
   И въпреки техните прегрешения, Аллах ги дарява с всички видове благодати. Той им дава препитание и добро здраве, позволява им да се наслаждават на всякакви луксове; отговаря на техните молитви; премахва злините от тях. Отнася се с тях с доброта и грижа – противно на начина, по който те се отнасят към Него. Според добро (хасан) предание, Аллах казва: „О, сине на Адем, не си справедлив към Мен. Добрината Ми се спуска към теб, а твоите лоши дела се издигат към Мен. Опитвам се да спечеля твоята любов, изпращайки ти блага, без да имам нужда от теб. А ти се опитваш да спечелиш Моята ненавист чрез неподчинение към Мен, въпреки че имаш огромна нужда от Мен… и благородните меляикета продължават да Ми носят лошите ти деяния.“
   И когато рабите се завърнат към Аллах и искат Неговата прошка, Аллах приема тяхното покаяние и по този начин те стават свидетели на Неговите качества – милост и опрощение.

З) Нещата, които Аллах обича, се случват поради съществуването на Шайтана. Въпреки че лошите дела и греховете (които се случват заради съществуването на Шайтана и неговата армия) гневят Аллах, актовете на подчинение, които следват,  са по-любими и по-приятни за Него (например като това вярващият да действа в противовес с желанията си, които са му нашепнати от Шайтана или пък  да проявява търпение спрямо трудностите, които Шайтана изпречва на пътя на този, който търси обичта и задоволството на Аллах.)
   По същия начин, въпреки че греховете и неподчинението, причинени от Иблис, гневят Аллах, „Аллах е по-доволен от покаянието на раба, когато се обърне към Него, отколкото някой от вас, който е с камилата си в безводна пустиня и на тази камила се неговите провизии от храна и вода, и той я загуби. Изгубил всякаква надежда да я намери, той ляга под една сянка, разочарован заради камилата си и изведнъж я вижда да стои пред него. Не можал да се сдържи и от безгранична радост извикал: „Господарю мой, Ти си моя слуга, а аз съм Твоя господар.“ Той направил тази грешка заради прекалената си радост.“  (Муслим)