вторник, 23 август 2011 г.

Чували ли сте този хадис?



Ибн Аббас предава, че Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: 

„Когато Всевишният Аллах удавял фараона, той (фараонът) казал: „Сега повярвах, че няма друго истинско божество освен Онзи, в който повярваха синовете на Исраил.“ Джибрил казал: „Да бе видял, о, Мухаммед, как взех черна мръсотия (тиня) от морето и я напъхах в устата му, от страх, че милостта на Аллах може да го достигне.“

 (Ахмед и Тирмизи, класифициран като сахих от Албани)


понеделник, 22 август 2011 г.

Тафсир на 27-ми айет от сура Ибрахим




Смислов превод: Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае.

Тафсир: Аллах Теаля укрепва тези, които вярват, с непоколебимо слово (а именно изповядване на вярата в Неговото единство) в живота на дунята и в Отвъдното. В Отвъдното – тоест в гроба, когато двете меляикета Мункир и Некир дойдат при тях да ги разпитват за техния Господ, религия и пратеник, и те отговарят правилно, както се предава в хадис на Пратеника с.а.с  с първоизточник ал-Бара ибн Азиб: „...тогава идват при него две строги меляикета и го разтръсват.Заставят го да седне и го питат: Кой е твоя Господ? Той отговаря: Моят Господ е Аллах. След това го питат: Коя е твоята религия? Той отвръща: Моята религия е Ислямът. Питат го: Кой е този човек, който бе изпратен сред вас? Той отговаря: Това е Пратеникът на Аллах – Мухаммед с.а.с. Питат го: А ти какво правеше? Той отвръща: Четох Книгата на Аллах, вярвах в нея и й се подчинявах. Те го разтръсват още един път, питайки: Кой е твоя Господ? Коя е твоята религия? Кой е твоя Пратеник? И това е последното изпитание, на което е подложен вярващият.  Той отново повтаря: Моят Господ е Аллах, моята религия е Ислямът, моят Пратеник е Мухаммед с.а.с. Тогава се обажда глас от небесата: „Моят раб казва истината.Затова го обзаведете с неща от Дженнета и го облечете с дрехи от  Дженнета и му отворете врата към Дженнета.““

И оставя Аллах угнетителите в заблуда - И Аллах изпраща заблуда на злодейците и неверниците и по този начин те не са напътени да отговарят правилно, казвайки вместо това: “Не знаем“. В същия хадис се продължава: „Идват при него две строги меляикета и го разтръсват.Заставят го да седне и го питат: Кой е твоя Господ? Той отвръща: Ох(междуметие), не знам! Питат го: Кое е религията ти? Отвръща: Ох, не знам! Кой беше този човек, изпратен при вас? Той не може да си спомни името му и  тогава му казват: Неговото име е Мухаммед! Той казва: Ох, не знам! Чувал съм хората да го споменават. Тогава му казват: Не знаеш и не си чел Курана?! Тогава се обажда глас от небесата: „Той лъже! Затова разстелете за него покривка от Джехеннема и  му отворете врата към Джехеннема!“
И Аллах прави каквото пожелае...

Прочетете още книгата: "Life in al-barzakh":   
http://www.kalamullah.com/Books/Life%20in%20al-Barzakh.pdf

неделя, 7 август 2011 г.

Рамадански абсурди...



Moже да случи и така, че говеещия да не получи друго от говеенето си, освен глада и жаждата.“



четвъртък, 4 август 2011 г.

Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан



Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали: „Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“. Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни, в които не говее. Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля. Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:

Урок първи: Придобиване на такуа (богобоязън). Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа. Това се разбира от следния аят: „О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите (т.е да придобиете такуа) – Бакара, 138. Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах  и Джехеннемския огън. Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса:  „Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“

Урок втори: Приближаване към Аллах. Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до Аллах.  Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.

Урок трети: Придобиване на търпение и силна воля.  Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Курана. Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на сдържаност и търпение.

Урок четвърти: Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност). Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда. Хасан ал-Басри казва: „Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си, без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“ Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия). Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис: „Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“ (Бухари). Всевишният Аллах посочва именно говеенето, казвайки „то е за Мен“, защото когато човекк говее никой друг освен Аллах не може да знае това.

Урок пети: Усъвършенстване на добрия нрав. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Който не изостави лъжата на думи и действия, то  Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода (т.е от говеенето му) – Бухари.  А в друг хадис се казва: „От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“ (ибн Маджа). От тук разбираме, че е много важно  в дните, когато човек е саим, да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече да внимава за плодовете на езика си.

Урок шести: Увеличаване на благотворителността и щедростта. Ибн Аббас е казал: „Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м. Рамадан.“ (Бухари). В друг хадис се казва: „Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“ (Тирмизи)

вторник, 2 август 2011 г.

Как селеф ас-салих прекарвали Рамадан?



Първите поколения на мусюлманите – благочестивите селеф – са несъмнено най-добрите поколения и техния вяра и начин на живот свидетелстват за това. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам също потвърждава този факт с думите: „Най-доброто  поколение са моето поколение, а след това тези, които следват тях, тогава тези, които ги следват. " (Предадено от Муслим)

Те наистина са най-добрите сред тези, които са приложени ученията
на нашия Пратеник Мухаммад саллаллаху алейх уа саллам, така че естествено трябва да следваме  техния пример  по всички въпроси и Рамадан не е изключение

Абдуллах ибн Умар например обичал да приключва поста си (ифтар) заедно с бедните. Когато правел ифтар вкъщи, той никога не се нахранвал добре, та ако го посети някой беден, да му даде своя ифтар. Обичал и да раздава сладки, казвайки:  Наясно съм със словата на Всевишния „Не ще се сдобиете с праведността, докато не раздадете от онова, което обичате“ (али-Имран,92), а Аллах знае, че аз обичам сладки.

Веднъж имам Ахмад приготвил малко хляб за ифтар, но беден човек го посетил и той му дал всичкия хляб, а сам останал гладен.

Ибн ал-Мубарак приготвял сладкиши за своите братя, въпреки че бил в оруч.
Имам Шафи казва: „Много обичам да виждам как някои хора увеличават своята щедрост през Рамадан, следвайки примера на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам. Има много хора, които остават прекалено заети с пост и молитви, забравяйки другите ползи от месец Рамадан [т.е. забравяйки
за ползите и изгодите от щедростта към другите. "

Братя и сестри! Ние не трябва да страним  от извършване дори на пръв поглед  малки добри дела -  при Аллах Милосърдния наградите могат да бъдат по-големи, отколкото размера на една планина! Нека не забравяме, че Пратеника на Аллах е най-щедрия от хората и той е бил  най-
щедър в Рамадан "(Бухари и Муслим)