Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са
казали: „Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не
говеете“. Много е важно поведението и отношението на човек да се различават
тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни, в които не говее. Трябва да
има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху
уа Тааля. Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша
Аллах:
Урок първи: Придобиване на такуа (богобоязън). Всевишният
Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа. Това се разбира от следния
аят: „О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези
преди вас, за да се побоите (т.е да придобиете такуа) – Бакара, 138. Такуа в
този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън. Така че днес като
приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса: „Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да
се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“
Урок втори: Приближаване към Аллах. Това се постига чрез
денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото
споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните
десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се
уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до
Аллах. Когато човек извършва грехове,
той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се
чуваства приближен.
Урок трети: Придобиване на търпение и силна воля. Всевишния Аллах споменава търпението повече
от седемдесет пъти в Курана. Така че когато човек говее и се отказва от храна,
вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на
сдържаност и търпение.
Урок четвърти: Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване
на рия (показност). Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и
ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда. Хасан ал-Басри казва: „Кълна се в
Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито
едно нещо с ръката си, без да се попитам преди това дали Аллах обича тази
постъпка, дали е удовлетворен от нея.“ Така че когато човек говее, трябва да се
стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността
(рия). Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис: „Говеенето е за Мен и Аз ще го
възнаградя.“ (Бухари). Всевишният Аллах посочва именно говеенето, казвайки „то
е за Мен“, защото когато човекк говее никой друг освен Аллах не може да знае
това.
Урок пети: Усъвършенстване на добрия нрав. Пратеникът
саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Който не изостави лъжата на думи и действия,
то Аллах няма нужда от неговото оставяне
на храна и вода (т.е от говеенето му) – Бухари.
А в друг хадис се казва: „От говеенето на човек може да му остане само
глада и жаждата.“ (ибн Маджа). От тук разбираме, че е много важно в дните, когато човек е саим, да пречисти своя
нрав от всички лоши черти и най-вече да внимава за плодовете на езика си.
Урок шести: Увеличаване на благотворителността и щедростта.
Ибн Аббас е казал: „Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от
хората и бе най-щедър в м. Рамадан.“ (Бухари). В друг хадис се казва: „Който
даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на
говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“ (Тирмизи)