сряда, 13 август 2014 г.

Как един талиб-ул илм да организира времето си?



[талиб-ул илм  -  човек, който търси знание; изучава наука]


 

Хвала на Аллах.
Първо да споменем, че статуса на търсещия знание в Исляма е много възвишен. Всевишният Аллах възхвалява знанието и тези, които се стремят да го придобият, като казва (превод на значението):
„Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора.”  (39;9)
„Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби.”  (35;28)

Предава се, че Хумайд ибн Абдуррахман казва: Чух Муауия да казва по време на една проповед: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: "Когато Аллах пожелае добро за един човек, той задълбочава познанията му за исляма.  - Бухари (71) и Муслим(1037).
Предава се, че "Абу Дарда казва: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва:" Който следва пътя в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая. Ангелите спускат крилата си в одобрение, а всички на небесата и на земята, молят за прошка за търсещия  знания, дори рибите в морето. Превъзходството на учения над този, който прави ибадет, е като превъзходството на Луната над всички други небесни тела. Учените са наследниците на пророците, а пророците не оставили зад себе си динари или дирхеми, а оставили знания, така че който ги взема, е взел голям дял."  -  Тирмизи (2682), Абу Дауд (3541) и Ибн Маджа (223); класифициран като Хасан от Албани.
 
Ислямската наука носи на човек добро на този свят и на отвъдния; тя е с приоритет пред всички други клонове на знанието, особено ако намерението на човек е чисто.

Във връзка с въпроса за организиране на времето, трябва да се направи следното:

1. Да се определят времената на редовите неща, които човек върши всеки ден - като време за спане, време за хранене, време за посещения, време за събирания, време за преговор.

2.Едно от нещата, които ще ви помогнат да извлечете максимума от времето си е да се сложи край на загубата на време - като твърде много спане;  безполезни срещи с хора; забавления от рода на  телевизионни предавания, сапунени опери, вестници, списания, игри и т.н.

3. Друг въпрос, който е в ущърб на извличането на максимална полза от времето ни, това е отлагането. Отлагането е тежко заболяване, което лишава човек от много добрини в този свят и в отвъдния.

Нашите ранни поколения (Аллах да се смили над тях), са ни дали един невероятен пример за това как може човек да се възползва най-пълноценно от времето си.
Всички, които търсели знания по Куран, изразявали желание да учат при Абу Наим ал Асфахаани (г. 430) и всеки ден един от тях имал свой ​​ред да учи каквото си иска с Шейха, докато дойде време за Зухр. След като тръгвал да се прибира вкъщи, друг ученик го пресрещал и по пътя му чел по един джуз (а той да го слуша и поправя), и той никога не показвал нетърпение.

За четиридесет години Ибн Aсаакир (Аллах да се смили над него) както разказва синът му - не се съсредоточил върху нещо друго освен в търсене на знания, дори през свободното си време или когато бил сам. Той винаги носел със себе си книги и Куран, които чел и наизустявал.
Праведните ни предци винаги извличали максимума от времето си, като правили повече от едно нещо по едно и също време. Ако писалката се притъпявала и трябвало да се изостри, те движели устните си със споменаването на Аллах, докато оправят перото, или пък преговаряли неща, които били запомнили, така че да не мине време без да правят нещо полезно.

Абу Уафа Али ибн Акил (Аллах да се смили над него) казва: Аз не си позволявам да изгубя дори един час от живота ми; дори когато не чета нещо - докато си почивам, обмислям някои религиозни въпроси и не се изправям, докато не излезе нещо, което мога да запиша.

Ибн ал Кайим (Аллах да се смили над него) казва: Познавам един човек, който се разболя с главоболие и висока температура, и държеше книгата си до главата. Когато той се събудеше, четеше, а когато заспиваше, я оставяше.

По отношение на разписанието и организирането на времето, може да се направи както следва:

1. Програмата на търсещия  знания започва призори, което е времето за запаметяване на Куран и хадис. Най-доброто време за запаметяване - особено запаметяването на Куран - е времето точно преди зазоряване и след фаджр, когато умът е чист и му е по-лесно за запомняне. Така търсещият знания може да се моли в джамията и да остава там до изгрев или след това, запаметявайки и припомняйки каквото е запомнил. Когато приключи с това, той може да продължи с хадис, фикх, арабски език…

2. Ако той има работа или е на училище,отива на работа или у-ще. В противен случай прекарва останалата част от сутринта в запаметяване и преговор, докато дойде времето за Зухр и тогава почива малко.

3. Що се отнася до следобеда, той е за изучаване и четене, или дискусия на изучаваните въпроси с другите.

4. След магриб, ученикът може да посещава кръжоци, а след иша да прави преговор на това, което е научил през деня, или пък може да прочете една нова книга.

Следва да се отбележи, че това, което сме споменали тук обхваща организиране на времето в общи линии. Всеки ученик трябва да организира времето си според обстоятелствата покрай него, дали работи или не; дали е женен или не; дали той посвещава цялото си време, за да придобива ислямски знания, или пък има и някои други занимания, и така нататък.
Хората са склонни да искат да си почиват и да са малко по-мързеливи, така че той трябва да се научи да работи усилено и да бъде активен, и трябва да  свикне да се организира и да се придържа към програмата си. В противен случай той само ще губи времето си, и тогава  ще е пропилял живота си…

вторник, 12 август 2014 г.

Наваксване на пропуснати молитви?




-        от шейх Мухаммад Саалих ал Мунаджид

На първо място, не е допустимо за един мусулманин да отсрочва молитвата си докато времето й отмине, без да има някакво основателно извинение.  Аллах е казал (превод на значението):
„За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (4;103)
Причините, поради които молитвата може да бъде забавена докато времето й отмине, са заспиване или забравяне. Предава се, че Анас ибн Малик казва: Пророкът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:  "Който забрави молитва или спи и я пропуска, неговото изкупление е да я направи веднага щом си я спомни."  (Муслим, 684)
Що се отнася до работа, обучение и т.н., това не са оправдания, които позволяват забавяне на молитвата, докато времето за нея свърши. Аллах възхвалява някои хора, като казва (превод на значението):
„…хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите…” (24;37)

На второ място:
Който пропусне молитва, докато времето за нея свърши, без да има извинение за това, е извършил грях, който е един от най-големите грехове. Той трябва да се покае пред Аллах и с решителност да започне да извършва молитвата редовно навреме. Наваксвайки молитвата след като времето й е отминало, няма да му допринесе нищо, ако я е пропуснал без една от двете извинителни причини, споменати по-горе. Той също трябва да прави много наафиле (допълнителни) молитви, с надеждата, че те ще компенсират недостига в задължителните му молитви.

По отношение на този, който забавя молитвата, докато времето за нея отмине (поради законно извинение, като спане или забравяне), той трябва да изпълни молитвата веднага след като това извинение вече не е в сила, защото Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:  "който забрави за дадена молитва нека я извърши веднага след като се сети за нея, и няма друго изкупление, освен това." (Муслим)
Той трябва да отслужи толкова раката, колкото когато я отслужва на време - нито повече, нито по-малко, и без да се променя начина, по който се прави.
В хадиса на Абу Катада в Сахих Муслим (681) е историята за това как Пророкът Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и сподвижниците му заспали и пропуснали сутрешната молитва (фаджр), когато били на едно пътуване, и не се събудили, докато слънцето не изгряло. Абу Катада казва: "Тогава Билял направи призива за молитва, и Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужи два раката и след това кланя фаджр, и той правеше същото както правеше  всеки ден. "
Ал-Науауи е казал: "Същото както правеше всеки ден" показва, че начинът, по който пропуснатата молитва трябва да се изпълни, е по същия начин, както обикновено се изпълнява дадена молитва.

И Аллах знае най-добре.

понеделник, 11 август 2014 г.

Как да наизустим Свещения Куран – техники и съвети




 


Хвала на Аллах.
Има някои важни правила за запаметяването на Свещения Куран:

1.Искреност. От съществено значение е желаещият да наизусти Курана да има чисто и искрено намерение и правилна цел. Човек трябва да изучава Курана заради задоволството на Аллах и спечелване на Дженнета.  Според един  Кудси хадис, Аллах казва: "Аз съм Самодостатъчен и нямам нужда от съдружник. Този, който извършва дело в името на някой друг, освен Мен, ще му бъде отхвърлено от Мен към този, с когото той Ме съдружава." Така че няма да има награда за този, който чете и запомня Курана с цел показност или придобиване на добра репутация.

2.Правилно произношение и четене. Това може да се научи само от слушане на някой, който чете добре или е наизустил правилно.  Куранът може да се научи само от учител. Пророкът,Аллах да го благослови и с мир да го дари, го научи устно от Джибрил, и сахаба го научиха устно от Пророка (саус). След това се предаваше устно от сахаба на следващите поколения на тази умма.

3.Определяне на количеството, което да се запаметява всеки път. Който иска да  научи Курана  трябва да реши колко иска и може да запомня всеки път. След като си е определил количеството за наизустяване  и се е научил на правилно произношение, той трябва да го повтаря отново и отново. Това повторение трябва да е с подходяща интонация, така че да се избегне това да му стане скучно и да може да го запомня правилно. Интонацията кара човек да се наслаждава на слушането му,  и му помага да го запомни като кара езика да свикне с тази интонация, така че той ще забележи веднага ако сгреши, тъй като ритъмът ще бъде прекъснат. Това е в допълнение към факта, че Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: "Този, който не чете Курана с отмерена интонация, не е от нас." (Бухари)

4.Да не се излиза навън, докато не се запомни перфектно това, което  е определено за наизустяване през деня. Хаафиза никога не трябва да преминава към нова част, докато не е научил перфектно предишната част, така че тя да остане в съзнанието му. Едно нещо, което ще помогне на ученика да запомни е да се занимава с наученото ден и нощ, като го чете в молитвите (намазите) си, където Курана се чете тихо, или ако той води другите в молитва, като го рецитира на глас .Може също да го чете по време допълнителни молитви (нафиле), или докато чака за групова молитва. По този начин  ще стане лесно за него да запомни Курана. Всеки може да направи това, дори ако е зает с други неща.

5.Използване на един и същи Мусхаф при запаметяване. Друго нещо, което ще помогне на ученика в запаметяването на Курана е да има едно собствено копие от даден Мусхаф (т.е. избора на конкретно издание) и никога да не го променя. Това е така, защото хората учат също толкова като гледат, колкото и като слушат. Така подредбата на аятите, и къде те се появяват на страниците на Мусхафа, остава в съзнанието на човек когато чете и едновременно с това гледа в Мусхафа. А ако един човек променя Мусхафа, от който учи, или се учи от различни Мусхафи, където относителните позиции на аятите могат да варират, той ще се обърка и ще бъде трудно за него да ги запомни.

6.Разбирането е ключът към запаметяването. Едно от нещата, което е от най-голяма помощ в запаметяването е разбирането на аятите и как те са свързани един с друг. Това означава, че хаафиза трябва да прочетете тафсира на аятите и сурите, които наизустява и трябва да съсредоточи ума си, когато ги чете. Това ще му помогне да ги запомни по-добре.

Ученикът не трябва да минава на друга сура, докато не е научил предишната перфектно от началото до края и да може да я чете гладко, без да се налага да мисли твърде дълго. Трябва да му бъде лесно да си я спомни, и не трябва да се премине към друга, докато не е сигурен, че е запомнил първата добре.

7.Непрекъснато четене на някой друг. Хаафиза не следва да разчита единствено на самоподготовка; той трябва да чете това, което е запаметил на друг хаафиз или на някой, който да следи четенето му в Мусхафа. Този друг човек трябва да бъде някой, който знае как да чете Куран правилно, така че да може да му посочва грешките или пропуските в произношението или четенето. Често се случва един човек да научи нещо неправилно от самосебе си, без да  осъзнава това, дори когато гледа в Мусхафа. Четенето пред друго лице е отлично средство за коригиране на такива грешки.

8.Непрекъснато проследяване. Когато става въпрос за запаметяване, Курана е различен от всеки друг материал, като поезия или проза, в това че може бързо да се забрави. Човек трябва само да го остави за известно време и той излиза от ума му и бързо го забравя. Така че той трябва редовно да го преговаря и винаги да полага усилия към съхраняване на това, което е запомнил. Що се отнася до това, Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: "Онзи, който е запомнил Курана е като собственик на куца камила. Ако той му обръща внимание и се грижи за него, ще го запази, но ако позволи да си отиде, той ще го изгуби" (Достоверен). Това означава, че този, който е наизустил Курана трябва да го чете редовно, като част от неговия уирд [редовен зикр]. Най-малко той би трябвало да прочита един от тридесетте джуза и най-много трябва да чете десет джуза всеки ден, защото Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: "Който чете целия Куран за по-малко от три дни, не го разбира" (Достоверен).

9.Обръщане внимание на частите от Курана, които си приличат. Частите на Курана приличат една на друга в техните значения и формулировка. Аллах казва: (превод на значението)
„Аллах низпосла най-прекрасното Слово в Книга със сходни, повтарящи се части. Настръхва от него кожата на онези, които се страхуват от своя Господ, после кожата и сърцата им се смекчават при споменаването на Аллах.” (39;23)
Така че ученикът трябва да обърне особено внимание на онези части, които приличат на една друга, т.е. частите, където формулировката е подобна, тъй като това ще му помогне да го запомни правилно.

10.Извличане максимума от най-добрите години. Този, който е наистина благословен е този, на когото Аллах дава възможност да се възползва максимално от най-добрите години за запаметяване, които идват приблизително на възраст между пет и двадесет и три. През тези години, човек е в състояние да запомня много добре. Преди пет годишна възраст, той не е в състояние да направи това, и след навършване на двадесет и три способността  да запомня спада, като същевременно способността му да разбира  се увеличава. Младите хора на тази възраст трябва да се възползват максимално от нея  да научат наизуст книгата на Аллах, защото те са на възраст, когато  ще бъдат в състояние да го научат бързо и ще бъде по-трудно да го забравят, за разлика от времето, когато пораснат.
Говори истината, който казва: "Ученето, когато човек е млад, е като гравиране на нещо върху камък; ученето, когато човек е стар, е като гравиране на нещо на вода. "

Наше задължение  към Книгата на Аллах е да я научим правилно; да приемаме и следваме насоките й; да я превърнем в правилник на нашия живот и светлина на сърцата ни. Да се
​​надяваме, че тези правила ще формират добра основа за тези, които искрено искат да запомнят Книгата на Аллах правилно.  
И Аллах знае най-добре. Нека Аллах благослови нашия Пророк Мухаммед.

Шейх Мухаммад Саалих ал-Мунаджид





неделя, 10 август 2014 г.

Смисълът на хадиса: „Кул хууеллааху ахад се равнява на 1/3 от Курана”




 


Хвала на Аллах.
Бухари (хадис 6643), предава от Абу Саид, че един човек чул друг да чете „Кул хууеллааху ахад” и да го повтаря. На следващата сутрин той отишъл при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му разказал за това. Мъжът помислил, че това е твърде малко, но Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: "Кълна се в Този, в Чиято длан е душата ми, това е равно на една трета от Курана. "

Муслим (хадис 811) предава от Абу Дарда, че Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:" Има ли някой от вас, който да може да прочете една трета от Курана в една нощ? Те казали: "Как може някой да прочете една трета от Курана?" Той казал: "Кул хууеллааху ахад е еквивалентно на една трета от Курана."

Муслим (хадис 812) предава, че Абу Хурайра казва: Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза:      ".Съберете се, защото ще прочета една трета от Курана"  Така че тези, които могли се събрали, а след това  Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излезе и прочете Кул хууеллааху ахад, след което си отиде. Те си казаха един на друг,  - може би е имало някои вести от небето и заради това той си влезе в къщата. Тогава Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излезе и каза: "Аз ви казах, че щях да прочета една трета от Курана. Наистина това е равностойно на една трета от Курана."

Наградите на Аллах са огромни, и Аллах е дал Своята щедрост на тази умма като е сторил така, че за своя кратък живот човек да получава по-голямо възнаграждение за обикновени дела. Странно е, че някои хора, вместо това да ги мотивира да правят повече добро, то ги прави апатични и мързеливи в актовете на поклонение, или те си мислят, че тази награда е странна и пресилена.

Що се отнася до значението на хадиса:
Има разлика между джеза (награда; отплата) и иджза (това, което е достатъчно; задоволително).
Джеза е наградата, която Аллах дава за подчинение към Него..
Иджза означава това, което е достатъчно и заема мястото на нещо друго.
Четенето на Кул хууеллааху ахад, носи награда еквивалентна на една трета от Курана (джеза), но той не замества четенето на една трета от Курана. (иджза)
Ако човек се заклева - например - да  прочете една трета от Курана, не е достатъчно за него да прочетете само Кул хууеллааху ахад, защото тази сура е еквивалентна на една трета от Курана по награда, но не по отношение на достатъчност или като да заменя мястото на четене на една трета от Курана.
Същото може да се каже за четенето й три пъти. Ако човек я прочете три пъти в молитвата си, това не означава, че той не трябва да чете Фатиха, въпреки че ще му бъде дадена наградата за четене на целия Куран.
Подобен пример е наградата, дадена от Всевишния Аллах на човек, който извършва една единствена молитва в свещената джамия Харам в Мека - той ще има награда като от сто хиляди молитви. Тогава някой да се възползва от тази божествена щедрост и да не се кланя намаз в продължение на десетилетия, само защото е направил една единствена молитва в Харам, която е еквивалентна на сто хиляди молитви?
Освен това, никога  нито един от учените в Исляма  не е казал, че не е необходимо за нас да четем целия Куран или че сура Ихляс е достатъчна и заема мястото на това.  Правилната научна гледна точка е, че тази сура има такава велика добродетел, защото Курана се занимава с три теми: една трета за постановления, една трета за обещания и предупреждения, и една трета за Божествените имена и качества.
Тази сура съчетава имена и качества.
Това е мнението на Абу Аббас ибн Сурайдж и шейх-ул ислям ибн Таймия заявява, че е добро в Маджму ал Фатауа, 17/103.
Мюсюлманинът не може без другите две теми, които са постановленията (ехкям) и обещанията и предупрежденията. Неговото знание не може да бъде пълно, освен ако не гледа  Книгата на Аллах като цяло. Този, който се спира на сура Ихляс, не може да е наясно с другите два въпроса.
Шейх- ул ислям ибн Таймия (Аллах да се смили над него) е казал:
Наградите са от различни видове, както и богатството е от различни видове, като например храна, напитки, дрехи, имоти, пари и така нататък. Ако човек притежава един вид богатство, на стойност хиляда динара, това не означава, че той може без останалите видове. По-скоро, ако той има богатство под формата на храна, той също се нуждае от дрехи и място за живеене и т.н. По същия начин, ако това е вид, различен от пари, той все още се нуждае от другите неща. В сура Фатиха са ползите от възхвалата и дуата,  от които хората се нуждаят, и сура Ихляс не може да я замени в този смисъл. Въпреки че награда  на сура Ихляс е много голяма, човек не може да се възползва от нея, освен ако той не прочете и Умм-ул Китаб в молитвата си. Следователно, ако човек чете само Кул хууеллааху ахад в молитвата си, без Фатиха, молитвата му не е валидна. Дори ако той прочете целия Куран без Фатиха, молитвата му няма да бъде валидна, защото Фатиха се отнася до основните потребности, без които хората не могат.” Маджму ал Фатауа, 17/131.
И той казва:
Хората се нуждаят от заповедите, забраните и историите, които се намират в Курана, макар Tаухида да е по-велик от това. Човек трябва да знае какво му е заповядано да прави и какво е забранено; той трябва да знае и историите, и обещанията, и наградите. Те не могат да бъдат заменени от нещо друго, и Tаухида не може да бъде заменен от тях. Историите не могат да заемат мястото на заповедите и забраните, както и заповедите и забраните не могат да заемат мястото на историите. По-скоро всичко, което е било изпратено от Аллах, е от полза и хората се нуждаят от него.
Ако човек чете Кул хууеллааху ахад, той печели награда еквивалентна на наградата на една трета от Курана, но това не означава, че наградата е от същия вид като тази, натрупана чрез четене на останалата част от Курана. По-скоро той може да се нуждае от този вид награда, която идва от четенето на заповедите и забраните и историите, така че Кул хууеллааху ахад не може да заеме мястото на всичко това.
И той също казва:
Знанието, което бъде придобито от четене на останалата част от Курана не може да бъде придобито от четенето на само тази сура. Така че който чете целия Куран е по-добър, отколкото някой, който просто чете тази сура три пъти - в смисъл, че той печели различни видове награда, въпреки че и четящия сура Ихляс печели награда, еквивалентна на тази награда, но тя е от един тип и не включва всички видове, от които човек се нуждае. Това е като човек, който има три хиляди динара и друг, който има храна, облекло, жилище и пари, еквивалентни на три хиляди динара. Последният има това, от което ще има полза във всичките си дела, докато първият се нуждае от това, което има последния, въпреки че и той има еквивалентно богатство по стойност…”
Маджму ал Фатауа, 17 / 137-139

 И Аллах знае най-добре.


Позволено ли е на човек да се съгласява да чете Куран срещу заплащане?




Въпрос: В много мюсюлмански страни ние виждаме, че хора наемат други хора да четат Курана. Допустимо ли е за четящия да  приема заплащане за неговото четене или не? Този, който дава заплащането извършва ли грях ?

Хвала на Аллах.
Четенето на Куран е акт на поклонение; един акт, с помощта на който човек се стреми да постигне близост до своя Господ. Основният принцип по отношение на това действие, което е само и единствено с цел поклонение (ибадет) е, че мюсюлманинът трябва да го извършва, търсейки единствено задоволството на Аллах и награда от Него, а не да търси награда или благодарност от когото и да е било другиго. Следователно  не е било известно сред праведните ни предци (салаф) да наемат хора да четат Курана за мъртвите, или на сватби, или каквито и да е други поводи. Няма предания от никой от имамите и учените на исляма, че те повелявали и позволявали такова нещо. Нито е известно, че някой от тях приемал заплащане за четене на Куран. По-скоро те го четяли с надеждата за постигане на това, което е при Аллах Всеславния. Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е заповядал този, който чете Курана, да иска от Аллах, и предупредил срещу това да се търси нещо от хората. В Сунан Тирмизи се предава от Имран ибн Хусейн, че той минал покрай човек, който четял Курана, а след това поискал от него нещо. Имран ибн Хусейн казал:Инна лилляхи уа инна илейхи раджиуун” (Наистина на Аллах принадлежим и при Него е завръщането казва се, когато човек се сблъска с нещастие), и след това казал: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: "Който чете Курана, нека иска от Аллах за това, защото ще дойдат хора, които ще четат Курана и ще искат за това от хората."

Що се отнася до приемане на заплащане за преподаване или четене на рукия, при което четенето на Куран е в полза на някой друг, освен за четящия, сахих предания показват, че това е допустимо, заради хадиса на Абу Саид, който приел стадо овце като заплащане когато чел рукия (сура Фатиха) на човек, ужилен от скорпион; и хадиса на Сахл, където се споменава как Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, омъжил една жена за един мъж в замяна на това  да я научи каквото  знаел наизуст от Корана.
Така че този, който приема заплащане за четене, или този, който наема човек да чете Курана, застават срещу сунната и срещу пътя на праведните ни предшественици салаф (Аллах да е доволен от всички тях).

И Аллах е източника на  всяка сила. Аллах да благослови нашия пророк Мухаммад и неговото семейство и сподвижници. Край на цитата.

Комитет за академични изследвания и издаване на фетуи.

вторник, 5 август 2014 г.

Как един мусулманин да се справи с фитната (изпитанието) на жените?




 Въпрос: Четох думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Не съм оставил след себе си по-вредно изпитание за мъжете, от изпитанието на жените.” (Бухари 5096)
Моят въпрос е: Как мога да се спася от това изпитание, като го виждам навсякъде – на улицата, по телевизията, в интернет, на работа…?

Отговор:  Слава на Аллах.
Аллах е създал човека в един свят на изпитания и тестове и е сторил Рая (Дженнета) обиталище на Неговите приближени и обичани раби, които предпочитат Неговото задоволство пред своето собствено и поставят послушанието пред Него над своя физически комфорт.  И е сторил Ада (Джехеннема) да е обител на онези от Неговите раби, които не Му се покоряват и поставят собствените си страсти и желания над задоволството на техния Господ. Всевишният Аллах казва:
„Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.” (19;63)
„За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят.” (79; 40-41)
И казва относно хората на Ада:
„Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата (т.е не я изпълняваха, или не я изпълняваха така, както трябва, или в определените за това времена) и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление  (19;59)
„Това е възмездието за тях -; Адът -; защото отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.”  (18;106)
„За който е престъпвал и е предпочел земния живот, обиталището е Адът.” (79; 37-39)
Така че всеки мусулманин трябва да се стреми да се подчинява на Аллах и да избягва това, което Го гневи, и Той, Пречист е и Всеславен, няма да допусне наградата на вършещия добро да бъде погубена:
„А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по Нашите пътища. Аллах е с благодетелните.”  (29;69)

Едно от най-големите изпитания, с които Аллах изпитва мъжете, това са жените. Затова трябва да следваме някои от тези методи, чрез които можем да се предпазим от това изкушение:

1.Вяра в Аллах.
Вярата и страхопочитанието пред Аллах осигуряват щит и закрила на човека срещу извършването на харам и следването на собствените си страсти и желания. Ако вярващият е наясно и осъзнава, че неговият Господ винаги го наблюдава; ако размишлява в/у Неговите имена и качества като например Всезнаещ, Всевиждащ, Всечуващ, това ще породи страх у него (и наяве, и скришом), и ще сложи край на неподчинението към Аллах, и ще намали желанията и страстите, които карат много хора да извършват харам действия.

2.Свеждане на погледа и избягването да се гледа харам.  
Погледът може да породи лоши мисли в сърцето, които след това да доведат до идеи, и след това да се появят желания, а след това човек неизбежно върши харам неща. Помислете за смисъла на този аят, който прави връзка между първите стъпки към харама и крайния резултат. Аллах е казал:
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.” (24;30)
Ибн Кесир казва: "Това е заповед от Аллах към Неговите вярващи раби, да свеждат погледите си и да  избягват да гледат това, което е забранено за тях, така че да гледат само в това, което им е разрешено за гледане. Ако се случва така, че погледът на човек случайно попадне на нещо харам, той трябва бързо да извърне погледа си от него.”

3.Отблъскване на лошите мисли. .
Лошите мисли представляват опасност за сърцето ... Ако човек им се поддаде и не ги отблъсне, те ще се превърнат в една идея, след това във воля и решителност, а това неминуемо ще доведе до харам действия. Пазете се от потъването и отдавнето на такива мисли; по-скоро това, което трябва да направите, е да ги отблъснете и да ги замените с добри мисли. Лечението след това, е да се предотвратят тези преминаващи мисли и да се предпазите като ангажирате вниманието си с полезни мисли.

4.Брак.
Предава се, че Абдуллах ибн Мас’уд казва: Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,е казал: "О, младежи, който между вас може да си го позволи, нека се ожени, а който не може, нека говее, защото оручът ще бъде щит за него. (Бухари 5065)

5.Оруч за тези, които не могат да се оженят.
- Заради хадиса, цитиран по-горе, в който се казва: "... и всеки, който не може, нека говее, защото оручът ще бъде щит за него."
Ал-Куртуби казва: Колкото по-малко човек яде, толкова по-слабо става желанието му, и колкото по-слабо неговото желание е, толкова по-малко грехове той извършва.

6.Странене от лоши компании и приятели.
Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: "Един човек следва пътя на своите близки приятели, така че нека всеки от вас да погледне кой приема като близък приятел." (Абу Дауд, 8433; класифициран като хасан - добър от Албани в Сахих Аби Дауд, 4046.)

7.Стоене далеч от места на изкушението.
Очевидно е, че ние живеем в общество, където изкушението дебне отвсякъде - медии от всякакъв вид, списания, пазари, сателитна телевизия, интернет и др ... Така че трябва да се стремим да избягваме доколкото се може всичко това, за да поддържаме имана (вярата) ни здрава.

8.”Не превръщайте домовете си в гробове.”
Направете така, че вашата къща да ви напомня послушание, а не извършване на грях. Ако във стаята има неща, които подтикват към греха например, човек ще направи този грях многократно, защото всеки път, когато той влезе в тази стая, ще си спомня греха и може да бъде провокиран да го извърши отново. Така че той трябва да направи своята стая и дома му напомняне към послушание пред Аллах – като влезе да вижда мусхаф ( Куран), който да чете, да прави в неговата стая допълнителни молитви наред със суннетите, така че в ума му да се породи връзка между къщата и вършенето на добри дела.

9.Да се опитваме да прекарваме колкото се може повече време в ибадет на Аллах.
Времето е един от най-големите благодати, които Аллах е дарил на Своите раби, но много хора не се възползват по най-добрия начин от него. Предава се, че Ибн Аббас (Аллах да е доволен от него) казва: Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,е казал: "Има две блага, от които много хора не се възползват максимално: доброто здраве и свободното време." (Бухари, 6412)

10.Припомняне на наградите на Ахирета.
Особено подходящо в този контекст е да си спомняш Хуур-ул ийн, които Аллах е приготвил за тези, които са търпеливи и непоколебими в избягване на греха. Това може да помогне на мюсюлманина да погледне на тези като преходни харам удоволствия, които водят само до загуба.

Молим Аллах да ни помогне да  избегнем изкушението, както явното, така и скритото. Хвала на Аллах, Господа на световете.