В името на Аллах,
Всемилостивия, Милосърдния
Кажи (о, Мухаммад): „Опазил
ме Господът на хората,
Владетелят на хората,
Богът на хората.
От злото на шепнещия съблазни
(сатана), побягващия,
Който нашепва в гърдите на
хората,
(сатана) от джиновете и от
хората!
Тук също, както в сура
Ал-Фалак, вместо да каже Aузу билляхи (Търся убежище при Аллах), Аллах
Субханаху уа Тааля ни е научил на молитва, с която да потърсим убежище при Него
чрез позоваване на три Негови имена: Първо, че Той е Рабб ан-нас, т.е. Господа
на хората, Който им дава препитание и се грижи за тях; Второ, че той е Малик
ан-нас, т.е. Владетеля на цялото човечество; Трето, че той е Илях ан-нас,
т.е. единственото истинско божеството на
всички хора. Тук трябва да отбележим, че думата „илях” в Курана се използва с две значения: първо - за нещо или някого,
което на практика се обожествява, въпреки че то няма право да бъде обожествявано (например
идоли и други творения); и второ, за Онзи, Който единствено има право на
поклонение, Кой е в действителност Богът, независимо дали хората Му се кланят или не, - тази дума
се използва за Аллах; Тук е използвана
във втория смисъл, т.е за Аллах.
Търсенето на убежище с помощта на тези три качества
означава: Аз търся убежище при Този, Който бидейки Господа и Божеството на хората, има пълна власт над
тях, напълно може да ги защити и наистина може да ги спаси от злото, за да
спася себе си и другите, от които аз търся Неговото убежище. Не само това; тъй
като само Той е Единствения Господ и Божество, следователно, няма друг освен
Него, при когото може да се потърси убежище и той да даде истинско убежище.
„от злото на шепнещия съблазни (сатана),
побягващия”
(мин шарри уасуас-ил
ханнаас)
Думата уасуас в уасуас-ил ханнас означава този, който прошепва
отново и отново, и уасуас означава да прошепне в нечие сърце зло внушение
отново и отново по такъв начин или начини, че този, на когото се внушава да не
може да усети, че му се шепне зло в
сърцето му. Думата уасуас по себе си предполага повторение точно както „залзала”
(трус) съдържа смисъла на повтарящи се движения. Тъй като човек не може да се
изкуши от само един опит (или поне е доста трудно), а трябва да се направят усилия
отново и отново, за да го съблазни и изкуши, такъв опит се нарича уасуас. Що се
отнася до думата „ханнаас”, тя произхожда от „хунус”, което означава да се
скрие след явяване и да се оттегли, след като дойде в полезрението. Тъй като „ханнаас”
е интензивна форма, то би характеризирало някой, който се държи по този начин
много често. Така, очевидно „шепнещият” трябва да се приближи към човек, за да
шепне отново и отново, и освен това, тъй като също е описан като „ханнаас”,
комбинацията от двете думи по себе си дава смисъла, че след като прошепне
веднъж, той се оттегля и след това се връща отново и отново да повтори акта на
шепот. С други думи, когато веднъж той не успее в опита си да прошепне злото,
той се оттегля, след което отново се връща да направи втория и третия и
следващия опит отново и отново.
След разбирането на смисъла
на „уасуас-ил ханнаас”, нека разгледаме какво се разбира под търсене на убежище
от неговото зло. Първият смисъл е, че
търсещият убежище моли Аллах да го спаси от това да не би шейтана да му
прошепне зло в собственото му сърце, т.е на него. Второто значение е, че търси
Божието спасение от злото на този, който нашепва лоши внушения в сърцата на другите хора, което зло е насочено срещу него.
Тук човек трябва да разбере, че едно зло внушение
или една лоша мисъл е отправната точка
към извършването на злото действие. Когато
внушението засегне човек, който е невнимателен или нехаен, то създава в него
желание за зло. След това, по-нататъшните шушукания променят появилата се зла мисъл
в зло намерение и зла цел. Когато злото внушение расте по интензитет,
намерението се превръща в решителност, която след това кулминира в зло действие.
Следователно, смисълът на търсене на божието спасение от злото на нашепващия е,
Аллах да спре злото в зародиш.
Погледнато от друг аспект,
степените на злото на нашепващите изглежда така: първо те подтикват човек към
явно неверие, политеизма, или бунт срещу Аллах и на Неговия Пратеник, и
враждебност към праведните хора. Ако те не успеят в това и човек встъпи в религията на Аллах, те го заблуждават чрез
някои нововъведения. Ако не успеят и в
това, те го изкушават да греши. Ако не
успеят дори в това, те вдъхновяват човекът с внушението, че няма харам в дребните грехове, така че ако той започне
да извършва тези малки грехове свободно,
той се е обременил с греха. Ако успее да избяга и от това, в краен случай те се
опитват да внушат на човек, че той трябва да запази истинската религия за себе
си и да я ограничава до себе си, и да не прави нищо, за да я разпространява, но ако
човек провали всички тези планове, целият отряд от шейтани измежду хората и джиновете правят общ фронт
срещу него и подтикват и подбуждат хората
да го обсипват с нападки и обвинения и клевети, и се стремят да го оклеветят
колкото се може повече. След това,
шейтана идва при вярващия и възбужда в
него гняв, като казва: Малодушно е от твоя страна да понасяш всички тези обиди - стани и влез в
конфликт с опонентите си. Това е и последната хитрост на шейтана, чрез която
той се опитва да осуети усилията на своя събеседник да се пребори и го впримчва в трудности и препятствия. Ако успее
да измъкне и от тях, шейтана остава безсилен пред него. По този повод се казва
в Курана „А ако те изкуси от сатаната
изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ.” (Араф, 200)
В тази връзка, още нещо, трябва
също да се има предвид, и то е следното: Лошите внушения не се нашепват в
сърцето на човека само от външната страна - от сатани измежду хората и джиновете, но и
от нефса на човек отвътре. Неговите собствени погрешни теории заблуждват
неговия интелект, и неговите непозволени подбуди и желания го тласкат към заблуда,
така че не само отвън, но и вътре в
човека (сатаната на Аза) го измамва.
Същото нещо е изразено в Курана по този начин: „Сътворихме Ние човека и знаем какво му
нашепва неговата душа” (Каф, 16). И затова Пророка саллаллааху алейх уа селлем
в добре познатата си проповед казва: „Търсим убежище при Аллах от злото на
нашите души.”
„Който нашепва в гърдите
на хората,
(сатана) от джиновете и
от хората!”
(еллези юуесуису фий
судурин-нааси мин ал-джиннети уан-наас)
Според някои учени, тези думи
означават, че шепотникът шепне зло в сърцата на два вида хора: на джиновете и хората.
Ако приемем този смисъл , думата „наас” ще важи и за джиновете и за хората. Те
се аргументират с това, че думата „риджал”
(мъже) в Корана е била използвана за джиновете, като например в сура ал-Джин,
знамение 6, и както „нафар” (човек) може
да се използва за група от джинове, както в сура ал-Ахкаф, знамение 29, то
следователно хора и джинове и двете могат да се включат метафорично в думата „наас”
(хора). Но това мнение е погрешно, защото думите „наас”,”инс” и „инсаан” са дори
лексикално противоположни по
значение на думата „джин”. Истинското значение на „джин” е скрито създание и джин се нарича джин, защото той е скрит от
очите на човека. Обратно, думите „наас” и
„инс”
се отнасят за човека, на основание, че той е явен и видим и осезаем. В
сура Ал-Касас, знамение 29, думата „Анаса” е използвана в смисъла на „Раа”
(виждам),- когато Пророка Муса (мир нему) видял огън по посока на Туур казва – „Инни
анасту нааран”. В сура Ан-Ниса, знамение
6 пък думата „анастум” е използвана в
смисъла на „ахсастум” или „раайтум” (т.е. ако възприемете или видите, че
сираците са станали способни…). Следователно, „наас” не може да се отнася за
джиновете лексикално, и правилното значение на аята е: От злото на нашепващият,
който прошепва зло в сърцата на хората, независимо дали той е измежду джиновете
или от самите хора. С други думи, нашепването
на зло се извършва чрез шейтани измежду джиновете, както и измежду човеците и
молитвата в тази сура ни учи да търсим убежище от злото и на двете. Това
значение се поддържа от Курана, както и от хадисите. В Курана се казва: „И така
сторихме враг на всеки пророк – сатаните от хората и от джиновете. Един-другиму
си нашепват с измама разкрасената реч.” (ан-Ам, 112)
И в хадисите, имам Ахмад,
Насаи и ибн Хиббан, предават от Абу Зарр: Аз седнах пред Пророка саллаллааху
алейх уа селлем, който беше в джамията. Той каза: Абу Зарр, изпълнили си
молитвата? –отговорих отрицателно. Той каза: Стани и си изпълни молитвата. –
така че станах и извърших молитвата. Той каза: О, Абу Зарр, търси убежище при
Аллах от шейтаните от хората и шейтаните от джиновете. Попитах: И измежду
хората ли има шейтани, о Пратенико на Аллах? – Отговори: Да.
Няма коментари:
Публикуване на коментар