Предава се,
че след смъртта на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам, неговия муаззин –
Билял – не е чел азан за никого другиго.
Той (Билял) искал да замине за местността Шам, но Абу Бакр не му позволявал. Тогава му казал:
Той (Билял) искал да замине за местността Шам, но Абу Бакр не му позволявал. Тогава му казал:
-Ако си ме
освободил (когато бях роб) заради задоволството на Аллах, тогава ме пусни!
И така
заминал за Шам.
Когато и
Умар (радиаллаху анх) пристигнал в Шам (по времето на неговия халифат),
местните жители се обърнали към него, искайки да помоли Билял да чете азан за
тях, и той го помолил.
Билял чел
азана един ден и никой не бил чувал толкова много плач, както в онзи ден,
защото хората си спомнили Пратеника на Аллах (саллаллаху алейх уа саллам).
Говори се,
че след това азана на жителите на Шам бил взет от азана на Билял.
Няма коментари:
Публикуване на коментар