Бисмиллях. Първо да отбележим, че в нашидите от едно време и в днешните такива се влагат съвсем различни значения. Преди време нашидите са възхвалявали вярата, битката и знанието, докато днес..... Днес те (повечето от тях) не са нищо повече от имитация на песни. Муншидите (изпълнителите на нашиди) се държат като поп звезди, изтънявайки гласовете си, слагайки свои снимки на дисковете и заснемайки клипове, където се въртят наляво – надясно и най-лошото – пригласят им музикални инструменти! По този начин не се акцентира върху смисъла на думите, а върху мелодията на „нашида“. Иначе как би могъл един арабин например да се наслаждава и да харесва нашид на английски език, когато не разбира и думичка от това, което се пее в него? Най-лошото обаче е, че тези нашиди днес са взели превес над останалите полезни и образователни аудио и видео материали (филми, лекции, четене на Куран)...
Много от учените, които преди позволявали слушането на нашиди, се отвърнали от това си виждане или пък поставили условия, на които трябва да отговарят, за да бъде позволено слушането им.
Шейх Мухаммад ибн Салих ал-Утаймин (рахимахуллах Тааля) например казва: „Въпросът за ислямските нашиди се обсъждаше много. Аз не бях ги слушал от доста време. Първоначално когато се появиха, нямаше нищо нередно в тях. Нямаше дори дафф и начина, по който се изпълняваха не пораждаше фитна. Но след това нашидите се промениха.Започнахме да чуваме ритми, които можеше да бъдат дафф, но можеше и да не са. Започнаха да подбират изпълнители с красиви и омайващи гласове. След това ги промениха повече и започнаха да ги правят по начин, подобен на песни. Затова започнахме да се чувстваме неспокойни и не можехме да даваме фатуи, заявявайки, че са напълно позволени или напълно забранени.
Ако те не включват такива неща, които споменах, тогава са позволени. Но ако са съпровождани от дафф или изпълнителите им са с красиви и омайващи гласове, или се изпълняват по начин, по който се изпълняват неприлични песни, тогава не е позволено да се слушат.“ (ал-сахуа ал-исламия, стр.185)
Шейх Салих ал-Фаузан (хафизахуллах) казва: „Относно това, на което му викат ислямски нашид, отделя му се повече време и усилие, отколкото заслужава – до такава степен, че се е превърнало във форма на изкуство, което намира място в учебните планове и училищните дейности, а звукозаписните компании записват голям брой нашиди, за да ги продават и разпространяват, и повечето къщи са пълни с тях, и много млади мъже и жени ги слушат, отделяйки им голяма част от своето време - повече отколкото слушат Куран, хадиси, лекции и полезни уроци.“ (ал-Баян ли Ахта‘Ба‘д ал-Куттаб, стр. 342)
Шейх ал-Албани (рахимахуллах Тааля) казва: „Спомням си много добре, че когато бях в Дамаск, две години преди да се преселя тук – в Амман, част от ислямската младеж бе започнала да пее някои нашиди, които имаха звучно съдържание (т.е мелодия), възнамерявайки по този начин да противодействат на песните на суфите като например поемите на Бусайри и други. Скоро след това се появи и дафф!
Отначало те ги пееха на сватбени тържества, въз основа на това, че дафф-а е позволен на такива празненства. След това касетите станаха широко разпространени и им бяха направени копия и се слушаха в много домове. Хората започнаха да ги слушат ден и нощ, независимо дали имаше някакъв повод или не. Превърнаха се в начин на отпускане, на почивка. Но това е само заради техните прищевки и желания и пренебрегването на триковете на Шайтана, който ги отклоняваше от вниманието към Курана и слушането му – та камо ли изучаването му! По този начин Курана стана изоставен, както се казва в аята: „ И рече Пратеникът: О, Господи, моят народ пренебрегва този Куран.“ (Фуркан, 30)
Следва продължение...
