Хасан ал-Басри бил един от видните учени на своето време.Той често мислел за смъртта и за наказанието в Огъня. Веднъж, както се разхождал, видял един младеж, който се смеел високо.Попитал го:
-Младежо, нима вече си преминал моста Сират и знаеш дали си в Дженнет или Джехеннем?-Младежът отговорил:
-Не.
-Тогава защо се смееш толкова много?!
След онзи ден никой вече не видял младежа да се смее...
Минават часове, може би дори дни, които прекарваме в смях и шеги... Може би и ние като момчето от разказа сме забравили Отвъдния живот... Сахабите цял ден вършели добри дела, а нощем плачели.Докато ние...? Ние по цял ден вършим грехове и вечерта се смеем...
Пратеникът (САС) казва:
"Аз виждам онова, което вие не виждате.Небето пъшка и с право пъшка.На него няма място колкото дори за четири пръста,без там да седи ангел, положил чело в суджуд пред Аллах. Кълна се в Аллах, ако знаете онова, което аз знам,малко ще се смеете, много ще плачете и не ще се наслаждавате на жените в постелите,и ще излезете по пътищата, молейки за приют при Всевишния Аллах" (Тирмизи)
-Младежо, нима вече си преминал моста Сират и знаеш дали си в Дженнет или Джехеннем?-Младежът отговорил:
-Не.
-Тогава защо се смееш толкова много?!
След онзи ден никой вече не видял младежа да се смее...
Минават часове, може би дори дни, които прекарваме в смях и шеги... Може би и ние като момчето от разказа сме забравили Отвъдния живот... Сахабите цял ден вършели добри дела, а нощем плачели.Докато ние...? Ние по цял ден вършим грехове и вечерта се смеем...
Пратеникът (САС) казва:
"Аз виждам онова, което вие не виждате.Небето пъшка и с право пъшка.На него няма място колкото дори за четири пръста,без там да седи ангел, положил чело в суджуд пред Аллах. Кълна се в Аллах, ако знаете онова, което аз знам,малко ще се смеете, много ще плачете и не ще се наслаждавате на жените в постелите,и ще излезете по пътищата, молейки за приют при Всевишния Аллах" (Тирмизи)
Няма коментари:
Публикуване на коментар