1. Не трябва да
включва какъвто и да било елемент на шегуване относно религията. Това анулира
Исляма на човек (ако той си прави шега с Исляма). Аллах Тааля казва: „И
ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи:
“Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се
подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте
вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха
престъпници.“ (Тауба, 65-66)
Ибн Таймия
рахимахуллах казва: „Забавлението относно Аллах, Неговите знамения и Неговия
Пратеник е куфр (неверие) и този, който го върши (т.е се шегува по тези въпроси)
проявява неверие, след като е повярвал.
Шейх Утаймин
казва: „Въпроси като божественото господство, Откровението, пророчеството и
религията, са свещени неща, които трябва да се почитат. За никого не е допустимо
да показва неуважение към тях, независимо дали е чрез шега, която цели да
разсмее другите или чрез подигравка. Ако някой прави това, то той е кяфир, защото това е признак на неуважение
към Аллах и Неговите пратеници, книги и закони. Който прави това,
трябва да се покае пред Аллах, ащото това е един вид лицемерие.
2. Шегите трябва да
бъдат истинни. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Горко на онзи,
който изрича лъжа, за да разсмее хората. Горко му, горко му.“ (Абу Дауд)
3. Да не плаши хората.
Предава се, че сподвижниците на Пророка саллаллаху алейх уа саллам пътували с
него и един от тях заспал. Някой взел въже и го завързал, и той се уплашил.
Пратеникът саллалллаху алейх уа саллам казал: „Не е позволено на мусюлманин да
плаши друг мусюлманин.“ (Абу Дауд)
4. Подиграване на
човек чрез намигвания зад гърба му или подигравателни забележки.Аллах е
забранил това поведение в следния аят: „О, вярващи, едни мъже от вас да не се
присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени... Може да
са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори!
Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят тези
са угнетителите.“ (Худжурат, 11). Ибн
Катир казва в тафсира си: „Това, което се има в предвид тук е гледането
отвисоко на тях, да се омаловажават и подиграват с тях.“ Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал
също: „Не изразявайте злонамерена радост към нещастието на брат си, защото
Аллах може да се смили над него, а вие да бъдете поразени от това, на което се
присмивате.“ (Тирмизи)
5. Шегите не трябва
да бъдат прекомерни. Някои хора се шегуват прекалено много и това се превръща в
навик за тях. Това е в противоречие със сериозната природа, която е характерна
за вярващите. Умар ибн абд-ул Азиз казва: „Бойте се от шегата, защото тя е
безумие и причинява злоба.“
6. Според статута
на хората. Някои хора могат да се шегуват с всички безразборно, но вие трябва
да познавате характера на човека отсреща. Възрастните и учените хора например
имат повече права - с тях не е редно да
се шегувате. Не трябва да се шегувате също с невежи хора, глупци или хора,
които не познавате. Саад ибн абу Уаккас казва: „Ограничавайте шегите си, защото
прекаляването с тях води до загуба на уважение към вас и подстрекава глупците
срещу вас.“
7. Количеството
шеги трябва да бъде колкото количеството сол в храната ви.
8. Не трябва да
включва злословене.Това е отвратителна болест. Някои хора се оправдават, че „само
се шегуват“ злословейки, но да не забравяме, че това влиза в хадиса на
Пратеника саллаллаху алейх уа саллам „Злословенето е да споменеш брат си с
това, което няма да му хареса.“ (Муслим)
9. Избор на
подходящо време за шеги. Като например при среща с приятел, или
когато един от съпрузите е ядосан и другия иска да го развесели, и т.н
