Смисълът на хадиса: „Кул хууеллааху ахад се равнява на 1/3 от Курана”

 

Хвала на Аллах.

Бухари (хадис 6643), предава от Абу Саид, че един човек чул друг да чете „Кул хууеллааху ахад” и да го повтаря. На следващата сутрин той отишъл при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му разказал за това. Мъжът помислил, че това е твърде малко, но Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: "Кълна се в Този, в Чиято длан е душата ми, това е равно на една трета от Курана. "

Муслим (хадис 811) предава от Абу Дарда, че Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:" Има ли някой от вас, който да може да прочете една трета от Курана в една нощ? Те казали: "Как може някой да прочете една трета от Курана?" Той казал: "Кул хууеллааху ахад е еквивалентно на една трета от Курана."

Муслим (хадис 812) предава, че Абу Хурайра казва: Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза:      ".Съберете се, защото ще прочета една трета от Курана"  Така че тези, които могли се събрали, а след това  Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излезе и прочете Кул хууеллааху ахад, след което си отиде. Те си казаха един на друг,  - може би е имало някои вести от небето и заради това той си влезе в къщата. Тогава Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излезе и каза: "Аз ви казах, че щях да прочета една трета от Курана. Наистина това е равностойно на една трета от Курана."

Наградите на Аллах са огромни, и Аллах е дал Своята щедрост на тази умма като е сторил така, че за своя кратък живот човек да получава по-голямо възнаграждение за обикновени дела. Странно е, че някои хора, вместо това да ги мотивира да правят повече добро, то ги прави апатични и мързеливи в актовете на поклонение, или те си мислят, че тази награда е странна и пресилена.

Що се отнася до значението на хадиса:
Има разлика между джеза (награда; отплата) и иджза (това, което е достатъчно; задоволително).
Джеза е наградата, която Аллах дава за подчинение към Него..
Иджза означава това, което е достатъчно и заема мястото на нещо друго.
Четенето на Кул хууеллааху ахад, носи награда еквивалентна на една трета от Курана (джеза), но той не замества четенето на една трета от Курана. (иджза)
Ако човек се заклева - например - да  прочете една трета от Курана, не е достатъчно за него да прочетете само Кул хууеллааху ахад, защото тази сура е еквивалентна на една трета от Курана по награда, но не по отношение на достатъчност или като да заменя мястото на четене на една трета от Курана.
Същото може да се каже за четенето й три пъти. Ако човек я прочете три пъти в молитвата си, това не означава, че той не трябва да чете Фатиха, въпреки че ще му бъде дадена наградата за четене на целия Куран.
Подобен пример е наградата, дадена от Всевишния Аллах на човек, който извършва една единствена молитва в свещената джамия Харам в Мека - той ще има награда като от сто хиляди молитви. Тогава някой да се възползва от тази божествена щедрост и да не се кланя намаз в продължение на десетилетия, само защото е направил една единствена молитва в Харам, която е еквивалентна на сто хиляди молитви?
Освен това, никога  нито един от учените в Исляма  не е казал, че не е необходимо за нас да четем целия Куран или че сура Ихляс е достатъчна и заема мястото на това.  Правилната научна гледна точка е, че тази сура има такава велика добродетел, защото Курана се занимава с три теми: една трета за постановления, една трета за обещания и предупреждения, и една трета за Божествените имена и качества.
Тази сура съчетава имена и качества.
Това е мнението на Абу Аббас ибн Сурайдж и шейх-ул ислям ибн Таймия заявява, че е добро в Маджму ал Фатауа, 17/103.
Мюсюлманинът не може без другите две теми, които са постановленията (ехкям) и обещанията и предупрежденията. Неговото знание не може да бъде пълно, освен ако не гледа  Книгата на Аллах като цяло. Този, който се спира на сура Ихляс, не може да е наясно с другите два въпроса.
Шейх- ул ислям ибн Таймия (Аллах да се смили над него) е казал:
„Наградите са от различни видове, както и богатството е от различни видове, като например храна, напитки, дрехи, имоти, пари и така нататък. Ако човек притежава един вид богатство, на стойност хиляда динара, това не означава, че той може без останалите видове. По-скоро, ако той има богатство под формата на храна, той също се нуждае от дрехи и място за живеене и т.н. По същия начин, ако това е вид, различен от пари, той все още се нуждае от другите неща. В сура Фатиха са ползите от възхвалата и дуата,  от които хората се нуждаят, и сура Ихляс не може да я замени в този смисъл. Въпреки че награда  на сура Ихляс е много голяма, човек не може да се възползва от нея, освен ако той не прочете и Умм-ул Китаб в молитвата си. Следователно, ако човек чете само Кул хууеллааху ахад в молитвата си, без Фатиха, молитвата му не е валидна. Дори ако той прочете целия Куран без Фатиха, молитвата му няма да бъде валидна, защото Фатиха се отнася до основните потребности, без които хората не могат.” Маджму ал Фатауа, 17/131.
И той казва:
Хората се нуждаят от заповедите, забраните и историите, които се намират в Курана, макар Tаухида да е по-велик от това. Човек трябва да знае какво му е заповядано да прави и какво е забранено; той трябва да знае и историите, и обещанията, и наградите. Те не могат да бъдат заменени от нещо друго, и Tаухида не може да бъде заменен от тях. Историите не могат да заемат мястото на заповедите и забраните, както и заповедите и забраните не могат да заемат мястото на историите. По-скоро всичко, което е било изпратено от Аллах, е от полза и хората се нуждаят от него.
Ако човек чете Кул хууеллааху ахад, той печели награда еквивалентна на наградата на една трета от Курана, но това не означава, че наградата е от същия вид като тази, натрупана чрез четене на останалата част от Курана. По-скоро той може да се нуждае от този вид награда, която идва от четенето на заповедите и забраните и историите, така че Кул хууеллааху ахад не може да заеме мястото на всичко това.
И той също казва:
Знанието, което бъде придобито от четене на останалата част от Курана не може да бъде придобито от четенето на само тази сура. Така че който чете целия Куран е по-добър, отколкото някой, който просто чете тази сура три пъти - в смисъл, че той печели различни видове награда, въпреки че и четящия сура Ихляс печели награда, еквивалентна на тази награда, но тя е от един тип и не включва всички видове, от които човек се нуждае. Това е като човек, който има три хиляди динара и друг, който има храна, облекло, жилище и пари, еквивалентни на три хиляди динара. Последният има това, от което ще има полза във всичките си дела, докато първият се нуждае от това, което има последния, въпреки че и той има еквивалентно богатство по стойност…”
Маджму ал Фатауа, 17 / 137-139

 И Аллах знае най-добре.

Чували ли сте този хадис?

Ибн Аббас предава, че Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: 

„Когато Всевишният Аллах удавял фараона, той (фараонът) казал: „Сега повярвах, че няма друго истинско божество освен Онзи, в който повярваха синовете на Исраил.“ Джибрил казал: „Да бе видял, о, Мухаммед, как взех черна мръсотия (тиня) от морето и я напъхах в устата му, от страх, че милостта на Аллах може да го достигне.“

 (Ахмед и Тирмизи, класифициран като сахих от Албани)

Нима вече си преминал моста Сират?

Хасан ал-Басри бил един от видните учени на своето време.Той често мислел за смъртта и за наказанието в Огъня. Веднъж, както се разхождал, видял един младеж, който се смеел високо.Попитал го:
-Младежо, нима вече си преминал моста Сират и знаеш дали си в Дженнет или Джехеннем?-Младежът отговорил:
-Не.
-Тогава защо се смееш толкова много?!
След онзи ден никой вече не видял младежа да се смее...

Минават часове, може би дори дни, които прекарваме в смях и шеги... Може би и ние като момчето от разказа сме забравили Отвъдния живот... Сахабите цял ден вършели добри дела, а нощем плачели.Докато ние...? Ние по цял ден вършим грехове и вечерта се смеем...

Пратеникът (САС) казва:
"Аз виждам онова, което вие не виждате.Небето пъшка и с право пъшка.На него няма място колкото дори за четири пръста,без там да седи ангел, положил чело в суджуд пред Аллах. Кълна се в Аллах, ако знаете онова, което аз знам,малко ще се смеете, много ще плачете и не ще се наслаждавате на жените в постелите,и ще излезете по пътищата, молейки за приют при Всевишния Аллах" (Тирмизи)

Абу Дарда: Три неща, които ме разсмиват и 3 неща, които ме разплакват

Абу Дарда, Аллах да се смили над него, е казал:

Три неща ме разсмиват и три неща ме карат да се разплача.

Тези, които ме разсмиват са:

-човек, който поставя надеждите си в този светски живот, докато смъртта го преследва

-човек, който е нехаен към своя Господ, докато неговия Господ не е нехаен към него

-човек, който винаги се смее, без да знае дали неговия Господ е доволен от него или му се е разгневил.

А нещата, които ме разплакват са:

-да бъда разделен от моите любими хора (Пратеника саус и неговите сподвижници)

-ужасите по време на смъртта

-да застана пред Аллах Тааля в Съдния ден, когато тайните ще бъдат разкрити, и да не знам дали ще ида  в Рая или в Ада.

Как можем да различим достоверните (сахих) хадиси от слабите хадиси (да‘иф) и измислените хадиси (мауду)?

Много хора – както в миналото, така и в настоящето – са се опитвали да въведат слаби (да‘иф) и измислени (мауду) хадиси в чистата пророческа сунна. Но Всевишния Аллах е осуетил техните опити и е осигурил средства за защита на Неговата религия. Сред тези средства са доверените и надеждни учени, които пресявали информацията и проверявали източниците, разглеждали биографиите на разказвачите и дори описвали мястото, където разказвачът започвал да се бърка в неговото предание, след което разделяли хадиса на част, която е разказана преди объркването и друга – след объркването. Те проследявали пътуванията на разказвача, кои градове и места е посещавал и с кого се е срещал (от кого е взел хадиса). Те проверявали много подробности за всеки разказвач, повече от колкото можем да изброим тук. Всичко това е показател, че религията ни е добре защитена.

Суфян ал-Саури е казал: „Меляикетата са пазители на небесата, а учените по хадис са пазители на този свят“.

Ал-Хафиз ал-Захаби разказва,че веднъж Харун ар-Рашид присъствал на екзекуцията на един еретик и еретика му рекъл: „Какво ще кажеш за 1000-та хадиса, които измислих?“ Харун ар-Рашид му отвърнал: „Ти какво ще кажеш, о враг на Аллах, за Абу Исхак ал-Фазаари и Абдуллах ибн ал-Мубарак, които ще ги проверяват буква по буква?“

Търсещите знание могат да разпознаят измисления (мауду) хадис много лесно – поглеждайки веригата от разказвачи (иснад) и след това да направят справка в „Кутаб ал-джарх уал-тадил“ дали разказвача е доверен или не.

Много учени са събрали тези измислени и слаби хадиси в отделни книги, така че по-лесно да се разбере кои са и човек да се предпази от тях. Такива са например „ал-илал ал-мутанахия“ от ибн ал-Джаузи, „ал-Манар ал-Муниф“ от ибн ал-Кайм, „Да‘иф ал Джаами ал-сагир“ и „силсилат ал-ахадис ал-да‘ифа уал-маудуа“ от шейх Албани (милостта на Аллах да е върху тях).