Пример за добра съпруга

Предава се, че веднъж Шурайх, който бил известен съдия, срещнал Ша‘би,който  го попитал за семейния му живот. Шурайх отвърнал: 

„За 20 години брак, не съм имал нито един проблем с жена си“. 

Ша‘би рекъл: „Как така?“

Шурайх отговорил:  „През първата ни брачна нощ погледнах към нея и видях изключителна пленителна красота. Тогава си рекох – трябва да направя уду, да кланям два раката и да благодаря на Аллах. След като приключих, обърнах се и видях, че тя ме следва в молитвата и тя също приключи. Когато гостите си тръгнаха, приближих се до нея и се опитах да я докосна, но тя рече:

„Чакай малко, о, абу Умая (т.е Шурайх), стой там, където си.

Тогава каза: „Възхвалата и благодарността са за Аллах. Ние Го възхваляваме, търсим Неговата подкрепа и молим за Неговото опрощение. Мир и благослов за Мухаммад саллаллаху алайх уа саллам. 

Аз не те познавам и нямам представа за морала и нагласите ти. Затова кажи ми какво обичаш и ще го правя, и кажи ми какво мразиш, за да го избягвам. Можеше да се ожениш за някоя от твоите познати, и аз можех да се омъжа за някой мой познат, но Аллах е осъществил дело, предопределено вече с Неговото знание. Алах ти е дал власт над мен, затова Му се подчинявай - или ме задръж при приемливи условия, или ме пусни с добро. Това е всичко, което имам да кажа, и нека Аллах Всевишния прости и на двама ни.“

Шурайх казал:

„Възхвалата и благодарността са за Аллах. Ние Го възхваляваме, търсим Неговата подкрепа и молим за Неговото опрощение. Мир и благослов за Мухаммад саллаллаху алайх уа саллам.

Ти каза много неща, които ако изпълниш, ще бъдеш наградена, но ако се провалиш, ще бъдат свидетелство срещу теб. Обичам тези и тези неща, мразя тези и тези неща. Можеш да разпространяваш всяко едно добро дело, което видиш и да прикриваш всяко едно лошо дело, което видиш.“

Тогава тя рекла: „А какво ще кажеш, може ли мои роднини да ме посещават?“

Отвърнал: „Не искам само да ми нареждат какво да правя.“

Тя попитала: „Кои от съседите ни допускаш да ни посещават?“

Отговорил: „Семейството на този и този са добри хора, а семейството на този и този са лоша компания.“

После Шурайх разказва:

„Прекарах чудесна първа брачна нощ и първата ни година беше прекрасна. Когато дойде следващата година и един ден се връщах от съда, заварих в къщата ми някаква жена. Попитах жена си: ‚Коя е тя?‘, а тя отговори  ‚Твоята тъща‘ (т.е майка й). Тъща ми ме погледна и попита: 

‚Как намираш съпругата си?‘

 Рекох: ‚Най-добрата, която един мъж може да има.‘ 

 Тогава тя ми каза: 

‚ О, абу Умая, ще бъдеш в по-лошо положение, отколкото си сега, само в два случая – ако тя роди дете или се наслаждава на благата ти. Кълна се, че мъж не може да бъде сполетян от по-лошо нещо, от разглезена/ глезена жена. Затова дисциплинирай своята!‘ 

Живях със съпругата ми двадесет години и никога не се оплаках от нея, освен веднъж, и тогава аз бях несправедлив.“

Субханааллах, ето така трябва да постъпва един съпруг, така трябва да постъпва една съпруга и така трябва да постъпва една тъща...

Извадка от „Да спечелиш сърцето на съпруга си“ на Ибрахим ибн Саалих ал-Махмууд

Етикет и Сунна на първата брачна нощ

Има няколко препоръчителни неща в сунната, когато един мусюлманин реши да консумира брака си.

1.     Да се отнася мило и учтиво към невестата, поднасяйки й чаша прясно мляко. В хадис Асма бинт Язид казва: „ Аз приготвих Айша, когато тя се омъжи за Пратеника саллаллаху алейх уа саллам. Отидох при него и го поканих да дойде да я види (без хиджаб). Той дойде и седна до нея и донесе голяма чаша с мляко. Пратеникът саллалаху алейх уа саллам пийна малко и след това предложи и на нея, но тя наведе главата си и се изчерви. Аз я смъмрих и й казах: „Вземи я от ръката му“, така че тя я взе и пи малко. Тогава Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам й каза: „Дай малко и на своя другар (имайки в предвид себе си)“ (Ахмад, класифициран като сахих от Албани)

2.     Той трябва да сложи ръката си върху главата на невестата и да отправи дуа за нея, казвайки „Бисмиллях“ и да се помоли за берекят, казвайки следните думи  (предадени от Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас), който казва:  „Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам каза: Когато някой от вас се ожени, нека каже: О, Аллах, моля те за найената доброта и за доброто, което си вложил в нея и търся убежище при теб от нейното зло и злото, което си вложил в нея. Абу Дауд казва, че Абу Саид е добавил: След това нека постави ръката си върху челото й и да помоли за берекят.“ (Абу Дауд)

3.     Той трябва да отслужи два рак‘ата заедно с нея, бидейки имам, защото това се счита като практика на благочестивите салаф. Мъж на име Абу Хариз дошъл при Абдуллах ибн Масуд и му казал: „Ожених се за младо девствено момиче и ме е страх, че ще ме намрази. Абдуллах казал: „Любовта идва от Аллах, а омразата – от Шайтана, който иска да те накара да мразиш онова, което Аллх е позволил. Когато тя дойде при теб, кажи й да отслужи два рак‘ата зад теб.“

4.     Непосредствено преди да консумира брака, той трябва да каже думите, предадени в хадиса от ибн Аббас, в който Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам казва: „Когато някой от вас иска да има полов контакт със съпругата си, нека каже: Бисмиллях. О, Аллах, предпази ни от Шайтана и предпази от Шайтана това, което ще ни дариш.“ – и ако им бъде отредено да имат дете, Шайтана няма да му навреди.  (Бухари)

Възпитанието на децата

               

 

С позволението на Аллах искам да ви насоча вниманието към  една от темите, която е изключително важна от религиозна гледна точка и има голямо значение, както за семейството така и  за обществото ни. А именно темата за възпитанието на децата или по- конкретно на какво трябва да обърнем внимание при възпитанието им и кое оказва влияние върху тях.Децата  представляват нашето бъдеще. И за това ние трябва да ги възпитаме както Исляма ни повелява-  според неговите правила и забрани. Отговорността за възпитанието на децата се пада върху родителите. Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела.
Всевишният Аллах казва в Коран-и Керим:
„О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.”

Един известен учен  задава следния въпрос: “Възможно ли е да научиш някого да бъде добродетелен и ако е възможно това – как да го направиш?” Ето на този въпрос е необходимо родителите да имат отговор. Ние трябва  да сме наясно как трябва да възпитаваме дацата си. Аз ще се спра конкретно на три основни фактора, които изиграват водеща роля във възпитанието на нашите деца. Това са:

-          Училищната среда

-           Приятелското обкръжение

-           Семейната среда

Училищната среда оказва доста голямо влияние върху изграждането на личността и моралното поведение на подрастващите. Тази среда може да влияе и положително, и отрицателно.  Положително е нейното влияние, когато децата усвояват учебния материал,  научават нови полезни неща, а това помага за интелектуалното им развитие. Но тук изниква и въпроса дали аз като родител съблюдавам това интелектуалното израстване на детето ми. Проверявам ли дали си е написало домашното, дали си е  научило урока , ходя ли на родителските срещи, или просто тези неща не ме интересуват, тъй като имам по- важни работи и нямам достатъчно време за собствените си деца.  Освен това понякога има доста объркващи неща, които ги пише в учебниците и ние като родители сме длъжни да им обясним, че това не е правилно.

Например, когато ги учат, че човекът е произлязъл от маймуна – теорията на Чарлз Дарвин. В този случай родителите трябва да възпрепятстват това грешно становище.

От казаното до тук става ясно, че да оставим възпитанието на децата си изцяло на училището не е достатъчно  и неправилно.

Друга част от родителите оставят възпитанието на децата си на  хората от улицата.
Да разгледаме връзката между околната среда и възпитанието. Околната среда, като един от главните фактори за изграждане на личността, включва и възпитанието. Но всички виждаме какви са хората от улицата. Там има всичко – алкохол, наркотици, разврат и още много други.

Кой тогава трябва да възпитава децата?
Мястото, където децата получават възпитание, е семейството. Следователно от семейството зависи какви членове на обществото ще бъдат възпитани. Задавали ли сме си някога въпроса, защо обществото ни е толкова коварно и безскрупулно, без всякаква състрадателност и милосърдие? Отговорът, който може да се даде, е, че то е лишено от нравствено-етични ценности, които се научават предимно в семейството. Ето че възпитанието стои в основата на всичко.
Несъмнено най-голямата радост в семейството са децата. Но за да бъде истинска тази радост, е необходимо родителите със своята грижовност да дадат всичко от себе си за правилното им възпитание. Така и децата ще бъдат щастливи, и родителите спокойни, и ще са полезни за обществото ни. Затова родителите са отговорни пред Всевишния Аллах и имат задължението да възпитават децата си, както повелява религията. Това задължение се отнася предимно до майката, защото тя е тази, която е постоянно с децата си и трябва да им даде прекрасното възпитание. Естествено, същото задължение не отпада и от бащата. Той също има голяма отговорност и трябва да вземе отношение по възпитанието, както и да го контролира.
В Свещения Коран Всевишният Аллах казва по повод възпитанието на децата:
“Към онези, които вярват и тяхното потомство ги последва с вяра – ще присъединим към тях потомството им и не ще отнемем нищо от делата им. Всеки човек ще отговаря за делата си.” (ет-Тур, 52: 21)
От посочения айет се вижда колко е важно децата да се възпитават, както повелява ислямът. Затова, ако родителите възпитават децата си според нормите на Исляма,  Аллах ще присъедини потомството им към тях, без да отнема нищо от делата им.
В друг айет Всевишният Аллах казва:

 “И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!” (ел-Енфал, 8: 2
Тук се подчертава, че както имотите са изпитание за хората, така и децата са дарени от Великия Аллах за изпитание, защото те също са голямо богатство. Ако родителите възпитат децата си правилно, те ще получат огромна награда от Създателя си, и обратно – ако не обръщат необходимото внимание, за да възпитат добре децата си, те ще носят отговорност за това. Аллах е поверил децата на родителите и те трябва да ги опазят чисти, както Той им ги е дал.
Но има и друга ситуация – когато родителите са възпитали децата си правилно и после, ако те самите се отклонят от правилния път под влиянието на някои други фактори и тръгнат по грешния път, тогава децата ще бъдат отговорни за самите себе си.
Във връзка с възпитанието ще споменем и следния хадис:
Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Хз. Мухаммед (с.а.с.) е казал следното:
“Бъдете бдителни! Несъмнено, земният живот няма стойност. Стоката и имуществото на земята също нямат стойност, с изключение на споменаването на Аллах и нещата, които приближават към Него, поучаващия и поучавания.” (Тирмизи, Ибни Мадже)
От хадиса се разбира обезценяването на светските неща с изключение на правенето на зикир, т. е. споменаването на Аллах и извършването на дела, приближаващи към Него, след което се споменава “поучаващия”, което има смисъл на “възпитаващ”, и “поучавания” със смисъл на “възпитаник”. Това са нещата, които Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) определя като стойностни на земята.

Нека обърнем още по- голямо внимание на най- ценното ни в жовота – нашите деца. Не само да ги храним и обличаме но и да ги възпитаме както Исляма изисква от нас. Да им помага ме, да ги наставлява ме, да ги поправя ме да искам от Аллах да ги закриля и напътства по пътя на Исляма. Да отреди най- доброто както за всички хора ,така и за тях. Аллах да се смили над всички ни и да ни опрости грешките .