Разликата между тауба и истигфаар
(ибн Кайим ал-Джаузия)

Има два вида истигфаар:
1. Истигфаар, който е споменат поединично
2. Истигфаар, споменат заедно с тауба

Истигфар, който е споменат поединично, се среща в думите на Нух (ас): „И казвах: Молете вашия Господ за опрощение , Той е многоопрощаващ“ (сура Нух, 10 аят) и в думите на Салих (ас): „Рече: О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Защо не помолите Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?” (сура Намл, аят 46).
Аллах Тааля също казва: „После се плиснете надолу, откъдето хората се плисват, и молете Аллах за прошка! Наистина Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Бакара, 199) и „Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях, и Аллах не ще ги мъчи, докато молят за опрощение.“ (Анфал, 33)

Истигфаар, споменат заедно с тауба, се среща в следните аяти от думите на Всемилостивия: „…и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него, Той ще ви зарадва с хубава наслада за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо, заслужената благодат. А ако се отвърнете ¬ страх ме е за вас от мъчение в големия Ден.“ (Худ, 3). „О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!” (Худ, 52). Също и в думите на Пратеника Салих се среща тауба, заедно с истигфаар: „И при самудяните [изпратихме] брат им Салих. Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него! Моят Господ е наблизо и откликва.” И още думите на Шуайб: „И молете за опрощение вашия Господ, и се покайте пред Него! Моят Господ е милосърден, любещ.” (Худ, 90)

Истигфаар е като тауба и това в действителност е така. Сега ще разберем по-точно:
Истигфаар е искането на прошка от Аллах. А прошката на Аллах се състои в премахването на греха, неговите последствия, и защита от вредата му. Истигфаар съдържа тауба и обратно. И двете действия са включени едно в друго. Когато тези две думи са споменати заедно, в истигфаар се влага значение: търсене на защита от последствията на някое предходно зло. От друга страна тауба е връщане към послушание към Аллах и търсене на защита от въздействие на греха в бъдеще.
Има два вида грях – грях, който е извършен (следователно човек прави истигфаар –търсене на защита от неговите вреди и зло) и грях, който има опасност да се появи в бъдеще (именно това е тауба – покаяние пред Аллах и стремеж грехът да се избегне.)
От своя страна покаянието съдържа два аспекта: Първият е завръщане към Аллах, за да бъде човек защитен от последствията на предишния грях, а вторият – търсене на защита от злото, което може да му се случи в бъдеще като резултат на собствените му лоши деяния.
Да дадем пример: Грешникът е като шофьор, който решава да поеме по път, водещ до смъртта му. Но този път не го отвежда там, където е възнамерявал да отиде. На него му е предопределено да поеме по алтернативен маршрут и така поема по път, който го отвежда до неговото спасение. По този начин този алтернативен маршрут го отвежда там, където е възнамерявал, и то невредим.
Ето защо в този случай са необходими две неща:
1. Отделяне от нещо
2. Поемане по различен път
Тауба е поемането по различен път, а истигфаар – отделянето от това нещо. Аллах знае най-добре, но ето защо Той казва: „И молете за опрощение вашия Господ, и се покайте пред Него! Моят Господ е милосърден, любещ.” (Худ, 90)
Това е поемането по пътя на истината, след отделяне от пътя на лъжата.
В заключение можем да кажем: Истигфаар е свързан с премахване на вредата, а тауба – с искането на добър резултат. Затова магфира (مغفرة ) е защита срещу греха и злото, а тауба е получаване на добро, след като се търси защита. Всяко едно от двете е включено в другото, когато се споменава поединично. И Аллах знае най – добре.

Взето от Мадараджус-салихин