Един младеж- студент в университет – се разхождал един ден заедно със свой професор. Вървейки по пътя си, те видяли един чифт обувки. Те били доста износени и двамата предположили, че принадлежат на някой бедняк, работещ наблизо в някое поле.
-Хайде да се пошегуваме с него – рекъл студента. – Ще скрием обувките му и после ние ще се скрием зад онзи храст и ще наблюдаваме неговата реакция, когато се върне и не ги намери.
-Приятелю мой, – отвърнал професора- ние никога не бива да се забавляваме за сметка на бедните. Но виж, ти си богат, можеш да си направиш много по-голямо удоволствие с помощта на този беден човек. Постави по една монета във всяка една обувка, после ще се скрием и ще наблюдаваме реакцията му.
Тъй и направил. Не минало много време и бедният човек приключил своята работа и дошъл да вземе палтото и обувките си, които бил оставил. Видно изморен, той взел палтото и го облякъл, след което протегнал крак към дясната обувка, но усещайки нещо твърдо, обърнал обувката, за да изпадне. Недоумение се изписало на лицето му, когато видял монетата.Втренчил се в нея, обърнал я на едната страна, после на другата, и я гледал отново и отново... После се огледал наоколо във всички страни, но не видял никого. Протегнал се към другата обувка и какво да види – още една монета! Не можал да се сдържи, паднал на колене и заплакал. Започнал да нарежда една след друга благодарности и дуи, как жена му била болна и безпомощна, нямали хляб дори за децата и как тези две монети, дошли незнайно от къде, спасили живота му...
Студентът останал поразен и очите му се напънили със сълзи.
-Сега – рекъл професорът – не е ли това удоволствие много по-голямо от шегичката, която искаше да си направиш?
Младежът отвърнал:
-Днес ми дадохте урок, който никога няма да забравя. Едва сега разбрах значението на думите „По-голямо щастие е да даваш, отколкото да получаваш...“
Няма коментари:
Публикуване на коментар