Вдигане на ръце в молитвата

Слава на Аллах.

Пророкът САУС е вдигал ръцете си при такбира в началото на молитвата, понякога едновременно с такбира, понякога след, а понякога и преди него. (Ал-Бухари и Ал Нисаи)

Когато той приключил четенето на Куран , правел пауза и след това повдигал ръцете си, изричайки такбир на рукуа. (Сифаат Салат ал-Наби (стр. 128).

Той е вдигал ръцете си и когато се е изправял от рукуа(Бухари и Муслим), и това повдигане на ръцете е мутауаатир. Това е мнението на по- голямата част от учените и на някои Ханафи .

Пророкът САУС е изричал такбир когато е ставал за трети ракаат (Бухари и Муслим) и понякога е вдигал ръцете си при изричането му. (Ал-Бухари и Абу Дауд)

Сподвижниците (радиаллаху анхум) също вдигали ръцете си на тези места в молитвата. Имаам ал-Бухари, казва: Всички сподвижници вдигали ръцете си, без изключение.

Ибн ал-Кайим казва: "Погледнете практиката от времето на Пророка САУС, а и на сахабите след него. Те са вдигали ръцете си в молитвата, когато правили рукуа и когато се изправяли отново. Абдуллах ибн Умар (РА), щом видел някого да не вдига ръцете си, хвърлял камък по него.

Така че в сунната е доказано,че трябва да се вдигат ръцете в 4 момента – при встъпителния такбир, при отиване на рукуа, след изправяне от рукуа и след престояване от първия ташахуд. И Аллах знае най-добре.

Ислям КА

Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид