Как един талиб-ул илм да организира времето си?

[талиб-ул илм  -  човек, който търси знание; изучава наука]

 

Хвала на Аллах.

Първо да споменем, че статуса на търсещия знание в Исляма е много възвишен. Всевишният Аллах възхвалява знанието и тези, които се стремят да го придобият, като казва (превод на значението):

„Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора.”  (39;9)

„Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби.”  (35;28)

Предава се, че Хумайд ибн Абдуррахман казва: Чух Муауия да казва по време на една проповед: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: "Когато Аллах пожелае добро за един човек, той задълбочава познанията му за исляма.”  - Бухари (71) и Муслим(1037).
Предава се, че "Абу Дарда казва: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва:" Който следва пътя в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая. Ангелите спускат крилата си в одобрение, а всички на небесата и на земята, молят за прошка за търсещия  знания, дори рибите в морето. Превъзходството на учения над този, който прави ибадет, е като превъзходството на Луната над всички други небесни тела. Учените са наследниците на пророците, а пророците не оставили зад себе си динари или дирхеми, а оставили знания, така че който ги взема, е взел голям дял."  -  Тирмизи (2682), Абу Дауд (3541) и Ибн Маджа (223); класифициран като Хасан от Албани.

 
Ислямската наука носи на човек добро на този свят и на отвъдния; тя е с приоритет пред всички други клонове на знанието, особено ако намерението на човек е чисто.

Във връзка с въпроса за организиране на времето, трябва да се направи следното:

1. Да се определят времената на редовите неща, които човек върши всеки ден - като време за спане, време за хранене, време за посещения, време за събирания, време за преговор.

2.Едно от нещата, които ще ви помогнат да извлечете максимума от времето си е да се сложи край на загубата на време - като твърде много спане;  безполезни срещи с хора; забавления от рода на  телевизионни предавания, сапунени опери, вестници, списания, игри и т.н.

3. Друг въпрос, който е в ущърб на извличането на максимална полза от времето ни, това е отлагането. Отлагането е тежко заболяване, което лишава човек от много добрини в този свят и в отвъдния.

Нашите ранни поколения (Аллах да се смили над тях), са ни дали един невероятен пример за това как може човек да се възползва най-пълноценно от времето си.

Всички, които търсели знания по Куран, изразявали желание да учат при Абу Наим ал Асфахаани (г. 430) и всеки ден един от тях имал свой ​​ред да учи каквото си иска с Шейха, докато дойде време за Зухр. След като тръгвал да се прибира вкъщи, друг ученик го пресрещал и по пътя му чел по един джуз (а той да го слуша и поправя), и той никога не показвал нетърпение.

За четиридесет години Ибн Aсаакир (Аллах да се смили над него) – както разказва синът му - не се съсредоточил върху нещо друго освен в търсене на знания, дори през свободното си време или когато бил сам. Той винаги носел със себе си книги и Куран, които чел и наизустявал.

Праведните ни предци винаги извличали максимума от времето си, като правили повече от едно нещо по едно и също време. Ако писалката се притъпявала и трябвало да се изостри, те движели устните си със споменаването на Аллах, докато оправят перото, или пък преговаряли неща, които били запомнили, така че да не мине време без да правят нещо полезно.

Абу Уафа Али ибн Акил (Аллах да се смили над него) казва: Аз не си позволявам да изгубя дори един час от живота ми; дори когато не чета нещо - докато си почивам, обмислям някои религиозни въпроси и не се изправям, докато не излезе нещо, което мога да запиша.

Ибн ал Кайим (Аллах да се смили над него) казва: Познавам един човек, който се разболя с главоболие и висока температура, и държеше книгата си до главата. Когато той се събудеше, четеше, а когато заспиваше, я оставяше.

По отношение на разписанието и организирането на времето, може да се направи както следва:

1. Програмата на търсещия  знания започва призори, което е времето за запаметяване на Куран и хадис. Най-доброто време за запаметяване - особено запаметяването на Куран - е времето точно преди зазоряване и след фаджр, когато умът е чист и му е по-лесно за запомняне. Така търсещият знания може да се моли в джамията и да остава там до изгрев или след това, запаметявайки и припомняйки каквото е запомнил. Когато приключи с това, той може да продължи с хадис, фикх, арабски език…

2. Ако той има работа или е на училище,отива на работа или у-ще. В противен случай прекарва останалата част от сутринта в запаметяване и преговор, докато дойде времето за Зухр и тогава почива малко.

3. Що се отнася до следобеда, той е за изучаване и четене, или дискусия на изучаваните въпроси с другите.

4. След магриб, ученикът може да посещава кръжоци, а след иша да прави преговор на това, което е научил през деня, или пък може да прочете една нова книга.

Следва да се отбележи, че това, което сме споменали тук обхваща организиране на времето в общи линии. Всеки ученик трябва да организира времето си според обстоятелствата покрай него, дали работи или не; дали е женен или не; дали той посвещава цялото си време, за да придобива ислямски знания, или пък има и някои други занимания, и така нататък.

Хората са склонни да искат да си почиват и да са малко по-мързеливи, така че той трябва да се научи да работи усилено и да бъде активен, и трябва да  свикне да се организира и да се придържа към програмата си. В противен случай той само ще губи времето си, и тогава  ще е пропилял живота си…